3
На тържествена церемония в Аулата в Ректората румънската писателка Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии.
Ето какво сподели Ана Бландиана в "Артефир":
Чекмеджето с аплодисментите
"Аплодисментите в моята книга са нещо доста отрицателно и много се надявам, че аплодисментите, които получавам аз, няма да приличат на тях."
Цензурата
"По онова време за всяка една книга са се пишели доклади/реферати. Четейки ги в днешно време, човек остава с впечатлението, че са написани от почитатели – с много хвалебствени думи. И едва накрая има едно изречение, което казва "Негодно за публикуване".
ХХ или ХХI век
"Казва се за ХХ век, че това е най-страшният век в историята на човечеството заради двете световни войни. Но това, което се случва в ХХI век, не говоря за войната, а за едно понятие, което по никакъв начин не мога да разбера – т.нар. "политическа коректност", която тръгна от Америка, разпространява се в Европа и която при всички положения произхожда от комунизма. И в най-черните си кошмари не бих си представила, че Данте би бил сложен в черния списък и забранен за публикуване."
Наше ли е нашето време
"Моят век беше ХХ век. Помня първия път, когато чух тази идея за роботите, и си казах: "Ох, слава богу, че не съм вече толкова млада". Но си мисля, че и днешните млади хора не биха се чувствали добре в едно такова общество, в което живеят роботи. И си мисля дали в тази цялата система на манипулация не се опитват първо да роботизират хората и след това те да бъдат заменени от роботи."
Поезията – автентичното свидетелство за нашето съществуване
"Да, стига да успее да предаде всичките тези чувства. Поезията е по-автентична и по-точна. Но съвременната поезия е достигнала до такъв един стадий, в който е прекомерно херметизирана и не може да достигне до своята публика."
Превод за ефир – Ванина Божикова
Чуйте повече от звуковия файл.
Ана Бландиана (Отилия Валерия Коман) е родена на 25 март 1942 г. в Тимишоара. Баща ѝ е свещеник, който през комунизма прекарва много години в затвора, майка ѝ – счетоводителка. Дебютната ѝ книга излиза през 1952 г. в Клуж. За свой псевдоним избира името на родното село на майка си в Трансилвания. Заради произхода си и по-точно заради съдбата на баща си постоянно изпитва трудности при публикуване на произведенията си. През 1967 г. се премества за постоянно в Букурещ. През 1975 – 1977 г. работи като библиотекарка в Института за изобразително изкуство. От 1976 г. преводи на нейни произведения започват да се публикуват зад граница. От това време е под постоянно наблюдение от страна на тайните служби като дисидент. След революцията от 1989 г. активно се включва в обществения и политическия живот на страната. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, основател и директор на Мемориала на жертвите на комунизма.
Член е на поетическата академия "Стефан Маларме“, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията.
Носител е на наградата за поезия на Съюза на румънските писатели (1969), наградата за поезия на Румънската академия (1970), наградата за проза на Асоциацията на румънските писатели (1982), Хердерова награда (1982), Националната награда за поезия (1997), Наградата "Opera Omnia“ (2001), наградата на Виленица (2002), Ордена на почетния легион (2009) и на други национални и международни награди и отличия. Почетен гражданин на Тимишоара (2002).
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
