Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Една модерна жена

Фигурата на Клеопатра е съизмерима с тази на Елизабет І

Снимка: БГНЕС

"Ако носът ѝ беше по-къс, днес лицето на света щеше да е различно", кисело ще каже по неин адрес един математик, живял около 18 века след нея. Коварна прелъстителка, пресметлива владетелка, пагубна красавица, чаровна умница – каква е била Клеопатра, една от най-прочутите исторически личности?

Животът и царуването на последната представителка на Птолемейската династия съвпада с повратни моменти от историята и игрите на власт между могъщи мъже като Цезар, Касий, Брут, Марк Антоний, Октавиан. С края на управлението ѝ приключва елинизмът, един от бляскавите периоди в историята.

Казват, че Клеопатра е първата жена в историята, която съумява да използва репродуктивните си способности като мъж – т.е. за да укрепи властта си.

Тя познава медицината и отровите – както знаем от историята. Била е жена с блестяща култура, режисирала е с безпогрешен усет появата си в подходящия момент на подходящото място. Съумяла е да укрепи трона си, да осигури мир и просперитет на страната си, да бъде богиня закрилница на страната си, майка на децата си и... жена.

Как да влезем в обувките ѝ и да разберем какво я е движело – вероятно този въпрос провокира Алберто Анджела, италиански антрополог, археолог и блестящ популяризатор на историята. Анджела съумява да представи интригуващо историческия фон и да приближи до нас не само "най-голямата поп-звезда на древността", но и един от решаващите европейската идентичност периоди в историята.

Чуйте разговора с Паулина Мичева за Клеопатра, Рим, Александрия и книгите на Алберто Анджела.

Алберто Анджела (р. 1962 г.) е италиански археолог, антрополог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Стилът на Анджела помирява три жанра: археологическата монография (заради съдържанието), известното четиво (заради стила) и романа поради картинно пресъздадените нрави и усета за духа и атмосферата в античния свят.
Българската публика го познава от книгите му: "Един ден в Древен Рим", "IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя", "Любов и секс в Древен Рим" и др.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45