"Ако носът ѝ беше по-къс, днес лицето на света щеше да е различно", кисело ще каже по неин адрес един математик, живял около 18 века след нея. Коварна прелъстителка, пресметлива владетелка, пагубна красавица, чаровна умница – каква е била Клеопатра, една от най-прочутите исторически личности?
Животът и царуването на последната представителка на Птолемейската династия съвпада с повратни моменти от историята и игрите на власт между могъщи мъже като Цезар, Касий, Брут, Марк Антоний, Октавиан. С края на управлението ѝ приключва елинизмът, един от бляскавите периоди в историята.
Казват, че Клеопатра е първата жена в историята, която съумява да използва репродуктивните си способности като мъж – т.е. за да укрепи властта си.
Тя познава медицината и отровите – както знаем от историята. Била е жена с блестяща култура, режисирала е с безпогрешен усет появата си в подходящия момент на подходящото място. Съумяла е да укрепи трона си, да осигури мир и просперитет на страната си, да бъде богиня закрилница на страната си, майка на децата си и... жена.
Как да влезем в обувките ѝ и да разберем какво я е движело – вероятно този въпрос провокира Алберто Анджела, италиански антрополог, археолог и блестящ популяризатор на историята. Анджела съумява да представи интригуващо историческия фон и да приближи до нас не само "най-голямата поп-звезда на древността", но и един от решаващите европейската идентичност периоди в историята.
Чуйте разговора с Паулина Мичева за Клеопатра, Рим, Александрия и книгите на Алберто Анджела.
Алберто Анджела (р. 1962 г.) е италиански археолог, антрополог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Стилът на Анджела помирява три жанра: археологическата монография (заради съдържанието), известното четиво (заради стила) и романа поради картинно пресъздадените нрави и усета за духа и атмосферата в античния свят.
Българската публика го познава от книгите му: "Един ден в Древен Рим", "IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя", "Любов и секс в Древен Рим" и др.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
