Всички знаем, че слънчогледите сочат на изток, но науката не спира дотук, а си задава въпроса защо?
Оказва се, че ориентирани по този начин, цветовете се запазват в по-добро състояние, дават повече и по-големи семки и като цяло се чувстват по-добре. Всичко опира до светлината и топлината на слънцето, науката обаче продължава да се пита защо.
Оказва се, че младите слънчогледи имат специално "поведение" – главата им (capitulum) следва посоката на Слънцето (откъдето и името). Следва го през целия ден и през нощта се преориентира в очакване на изгрева, а това помага за ускоряване на растежа на растението и на цвета, и привлича опрашители.
С течение на растежа стеблото на слънчогледа се втвърдява, за да поддържа теглото на главата и тя губи способността да се движи и да следва Слънцето – при това обаче главите на слънчогледите се фиксират на изток, а причината задълго оставала мистерия.
Тук вече учените започнали да обръщат част от слънчогледите на запад и да сравняват. Първото, което забелязали, е, че цветовете, сочещи на изток, привличали много повече пчели и опрашители сутрин. Останалото време на деня нямало значение.
Обърнатите на изток цветове освобождавали полена си 30 минути по-рано, което съвпада с час пик в активността на опрашителите. Явно има шарки по цвета, видими за опрашителите само под UV светлината на Слънцето.
И след тази информация вероятно гледката на слънчогледено поле, която можете да забележите лете, шофирайки нанякъде, никога вече няма да е същата.
Чуйте този епизод на "Науката не спи" с Никола Кереков.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg