Всички знаем, че слънчогледите сочат на изток, но науката не спира дотук, а си задава въпроса защо?
Оказва се, че ориентирани по този начин, цветовете се запазват в по-добро състояние, дават повече и по-големи семки и като цяло се чувстват по-добре. Всичко опира до светлината и топлината на слънцето, науката обаче продължава да се пита защо.
Оказва се, че младите слънчогледи имат специално "поведение" – главата им (capitulum) следва посоката на Слънцето (откъдето и името). Следва го през целия ден и през нощта се преориентира в очакване на изгрева, а това помага за ускоряване на растежа на растението и на цвета, и привлича опрашители.
С течение на растежа стеблото на слънчогледа се втвърдява, за да поддържа теглото на главата и тя губи способността да се движи и да следва Слънцето – при това обаче главите на слънчогледите се фиксират на изток, а причината задълго оставала мистерия.
Тук вече учените започнали да обръщат част от слънчогледите на запад и да сравняват. Първото, което забелязали, е, че цветовете, сочещи на изток, привличали много повече пчели и опрашители сутрин. Останалото време на деня нямало значение.
Обърнатите на изток цветове освобождавали полена си 30 минути по-рано, което съвпада с час пик в активността на опрашителите. Явно има шарки по цвета, видими за опрашителите само под UV светлината на Слънцето.
И след тази информация вероятно гледката на слънчогледено поле, която можете да забележите лете, шофирайки нанякъде, никога вече няма да е същата.
Чуйте този епизод на "Науката не спи" с Никола Кереков.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
