След войната обикновено победителят пише истината за нея, манипулирайки фактите, както му e изгодно. Победителите с повече историческа наглост манипулират повече, а тези с повече чувство за обективност – по-малко. Но изкушени от манипулацията са почти всички – така политиката мачка историята в услуга на пропагандата.
Може би затова има скандали – например Виктор Суворов твърди, че Сталин не е командвал Парада на победата, защото не е бил доволен: трябвало е болшевизмът да победи в цяла Европа, а не само до Желязната завеса. Може би затова не всички знаем, че величествената песен "Вставай, страна огромная" има в биографията си и тъмни петна – мелодията вероятно е на украинска народна песен от 1919 г., а авторът на текста Василий Лебедев-Кумач вероятно е "взаимствал" не съвсем творчески текста на учителя от Рибинск Александър Адолфович Боде. И че "Подвигът" на 28-те панфиловци се оказва съчинен от военния кореспондент, а паметникът с техните имена е твърде неуместен, защото някои от тях се оказват живи и дори предали се в немски плен...
Според историка от СУ проф. Христо Матанов ние винаги сме в плен на историческата митология. Според доцент Морис Фадел от НБУ трябва да надзърнем много надълбоко, за да не ни победят митовете. Според издателя на Суворов – поета Георги Борисов, то невъзможно е да знаем всичко, но че Сталин се е готвил за настъпателна, а не за отбранителна война, е доказано от Суворов. А според професор Стелиян Стоянов от университета "Неофит Рилски" и литературите, и изкуствата като цяло са сфера на национални конфликти и преразпределение по време на война.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg