Исторически тайни и срамотии

След войната обикновено победителят пише истината за нея, манипулирайки фактите, както му e изгодно. Победителите с повече историческа наглост манипулират повече, а тези с повече чувство за обективност – по-малко. Но изкушени от манипулацията са почти всички – така политиката мачка историята в услуга на пропагандата.

Може би затова има скандали – например Виктор Суворов твърди, че Сталин не е командвал Парада на победата, защото не е бил доволен: трябвало е болшевизмът да победи в цяла Европа, а не само до Желязната завеса. Може би затова не всички знаем, че величествената песен "Вставай, страна огромная" има в биографията си и тъмни петна – мелодията вероятно е на украинска народна песен от 1919 г., а авторът на текста Василий Лебедев-Кумач вероятно е "взаимствал" не съвсем творчески текста на учителя от Рибинск Александър Адолфович Боде. И че "Подвигът" на 28-те панфиловци се оказва съчинен от военния кореспондент, а паметникът с техните имена е твърде неуместен, защото някои от тях се оказват живи и дори предали се в немски плен...

Според историка от СУ проф. Христо Матанов ние винаги сме в плен на историческата митология. Според доцент Морис Фадел от НБУ трябва да надзърнем много надълбоко, за да не ни победят митовете. Според издателя на Суворов – поета Георги Борисов, то невъзможно е да знаем всичко, но че Сталин се е готвил за настъпателна, а не за отбранителна война, е доказано от Суворов. А според професор Стелиян Стоянов от университета "Неофит Рилски" и литературите, и изкуствата като цяло са сфера на национални конфликти и преразпределение по време на война.