Вавилонска кула на тревогите

18:07. Привидно случайна поредица от числа, способна да претовари до самоунищожение синапсите на милионите ливанци, изгнаници в собствената си страна и по света. Подобно на застиналите часовници на Хирошима, точният час на взрива от четвърти август 2020 г. бележи крайната преломна точка в съзнанието на една нация, осеяно с безброй такива. Точката, в която най-параноичните кошмари на един народ се материализират и заличават за секунди значителни части от един метрополис. Точката, в която един народ с неизлечими симптоми на ПТСР (посттравматично стресово разстройство) е захвърлен на жертвената клада, подклаждана от презрението на управляваща шайка военнопрестъпници.

Неизбежната съдба на "Qalaq", неотдавна издаденият нов албум на Jerusalem In My Heart, е да бъде разглеждан през призмата на тези събития и на последвалата ги тотална дезинтеграция на фундаментите на икономическия, политически и културен живот на една нация. Драстичната промяна в цялостната презентация на групата се забелязва още от избора на фотография за обложката. Докато предходните два албума клонят към психеделично-аналоговата естетика с левантийски привкус, то настоящият се откроява с кристалната безпощадност на дигиталния образ. Избраният документален кадър, дело на фотографа Мириам Булос, е заснет в първите дни на антиправителствените и антикорупционни протести, започнали на 17 октомври 2019 г.

Съпоставянето на ярките пламъци и човешките силуети наподобява религиозните ренесансови изображения на човешките страдания в преизподнята. За разлика от класическите творби, фигурите във фотографията не са безпомощни жертви на съдбата, а нейни активни агенти. Несъмнено най-значителното е, че във фокуса на фотоапарата попадат три жени. Ключовата роля изиграна от ливанските жени в провеждането на продължилите с месеци протести, в изграждането на опозиционни политически и социални алтернативи на статуквото и в организирането на доброволчески инициативи за взаимопомощ често остава пренебрегната от чуждите медии. В по-лошите случаи тя е принизена до изпълнените със сексистки екзотизъм репортажи, представящи "красавиците на ливанската революция". Булос и Jerusalem In My Heart ги овековечават в заслужено отвоюваната от тях челна роля в пълен разрез с дългогодишната пост-колониална традиция на изобразяване на близкоизточните жени като многострадални заложници на патриархални общества.

Огненият драматизъм на обложката далеч не е подвеждащ. Още първите секунди на въвеждащата пиеса "Abyad Barraq" ("Святкащо бяло") ни захвърлят насред ураган от дигитални шрапнели и прединфарктните барабани на Грег Фокс – перфектна аудио репрезентация на милиардите байтове фрагментирана информация, обстрелващи съзнанието ни във всеки един момент. Клаустрофобичната интимност на "Sa’at" ("Часове") пък ни отпраща на диаметралната сетивна противоположност. Шепотът на Радуан (Радуан Гази Мумнех, човека зад проекта Jerusalem In My Heart – б.ред.), достатъчно близък да бъде усетен физически, витае като призрак в стерео полето и рецитира строфи написани от Алекси Пери Кокс. "Istashraqtaq" (изобретен глагол от арабската дума "изтокознание" – б.а.) е инструментална колаборация с групата Beirut и най-близка до електро-акустичните композиции от предходните албуми.

Основна част от "Qalaq" (или "тревожност" на арабски) e посветена на деветте последователни едноименни парчета. Всяко едно от тях се превръща в платформа за гостуващите артисти да изразят своята тревога. Сред тях са северноамериканската индианска активистка Аланис Обомсауин, поетесата и музикант Moor Mother, ливанските импровизатори от "А Trio" и Рабиа Беаини, както и други, повече и по-малко познати имена от монреалската музикална сцена. Разширявайки обхвата на мисията за деколонизация на близкоизточната култура, изначално заложена в проекта, част от тези композиции дават глас на представители на маргинализирани от постколониалната реалност общности, националности и раси. Изборът на гостуващите творци подканва слушателя да открие паралелите между тревогите на всички общности и народи, разкъсани от колониалната и пост-колониална реалност, разпръснати на четирите посоки като жарава от непотушен огън.

Въпреки че темите в основната част на албума са изпълнени с дълго подтискани страхове и дълбоки травми, те едновременно с това са и жив, пулсиращ пример за устойчивостта на човешкия дух, понякога на невъобразимо висока цена. В търсене на начин да осмисли преживяното от него и сънародниците му през последните години авторът намира утеха в споделянето на болката с космополитна група съмишленици от цял свят. Следвайки примера на безброй безименни активисти, които протягат ръка за помощ, "Qalaq" се превръща в пътна карта за духовно оцеляване и съпричастност в мрака на една рушаща се реалност.

Въпреки че в наши дни Вавилон тъне в разруха и пламъци, споделените болки и страхове са общият език, който може да ни сплоти, прехвърляйки имагинерните граници на език, култура и религия.

Бележка на редактора: Концертът на Jerusalem In My Heart заедно с канадската авангардна цигуларка Джесика Мос и българско-ливанското краут-поп дуо OOHS!, организиран от "Аларма Пънк Джаз" и платформата "Амек", ще се проведе в клуб *Mixtape 5* в рамките на серията "Шумна неделя" на 29 май, последната неделя на месеца. Дотогава албумът "Qalaq", както и други по-ранни произведения на Радуан Гази Мумнех, ще е достъпен за слушане на музикалния канал "Пънк Джаз", а идната сряда – на 25 май ще слушате и специално интервю с Радуан в "Аларма" по програма "Христо Ботев" от 21.30 ч.