Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена.
Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник.
Живеят непоносимо дълго, до наши дни.
Иначе са връстници на новата българска държава.
Провират се през войни, бунтове, преврати.
Но Историята е само декорация.
Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт.
Героите трябва да издържат и на двете.
И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща.
Късната – привлекателна.
Но мигар някой някога си е отивал навреме?
Новият роман на Иван Станков "Късна смърт" продължава "разказа за линията на самотата". В него главен герой като че е Времето. Романът плува като кораб – назад – от спомен към спомен. Двама мъже герои – две възможни различни биографии. В романа се появяват и български литературни силуети, лица на своето време – Яворов, Димитър Талев, Иван Динков, Георги Марков – писатели, които означават своето време и са скрити репери.
Как в един огромен роман се побират действия и събития от 140 години живот? Проф. Иван Станков разказва в "Артефир" за новата си книга:
"Реших да експериментирам в този роман и да създам усещане за история, което да не смазва читателя. Винаги съм избягвал (в добрите късни литературни традиции от 60 години на ХХ век) да бягам от конфликта, но в тази книга съм използвал контраста – той невинаги предполага конфликт. Двамата ми герои са двете крайни точки на човешката отсечка. Единият е христолюбив, добронамерен, на прага на човешката праведност, другият – влиза като малък и симпатичен злодей Шопенхауеров тип, иска да управлява съдбата си. Може да се каже "съвършеният кариерист". Накрая съм се опитал да бъда милостив към него чрез другия герой.
Не исках романът да бъде исторически – все пак историята има декоративни функции, въпреки че в него има и политически фигури – те са само преминаващи сенки край героите, като фон и сценография. Смятам, че не сме се променили много от библейските персонажи до днес. Двамата герои изразяват две линии на една сложна спирала.
Исках да избягам от носталгията, носталгията непрекъснато предполага времева дистанция. Исках "Късна смърт" да бъде "на живо" и затова има и ретроспекции, и интроспекции – назад и напред във времето. Исках да раздвижа читателя да излезе извън историческата ритмика на българския ХХ век и да почувства времената леснопреодолими чрез собствената си памет, за да не бъде времето постъпателно и читателят да си пусне хронометъра. Рискувах много да объркам читателското внимание, но читателят трябва да бъде изпитван."
Въпросът е за Една голяма любов, която преодолява всичко. "Това е тема, която е възможно най-универсалният ключ за разбирането на света и на човека. Темата за любовта и за смъртта ни съпътстват от времето на Хектор и Андромаха. Писателите лесно намират тематичния извор, въпросът е да се намери нов език, нови ситуации, в които да бъдат разположени героите. Тримата ми герои образуват нещо като любовен триъгълник. Любовното чувство винаги ме е вълнувало и в предишните ми книги. Любовта е най-голямата и най-трудната тема на света."
Чуйте повече от звуковия файл.
Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др.
Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.
Автор на книгите "Спомени за вода. Dm“ (2014), "Улици и кораби. Gm“(2017), "Имена под снега. А7“ (2019) и "Вечерна сватба“ (2020).
Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал "Култура“, "Стоян Михайловски“ и "Хеликон“.
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" на особена почит е трудната и дори чепата, но много нужна в нашето сложно време рубрика "Право ти, куме, в черните очи". В нея без фалшив свян, без шикалкавене и недомлъвки говорим за нередности, за неща, които ни се набиват в очите не по хубавия начин. Този път в тази рубрика сме..
"ХаХаХа ИмПро Театър" отбелязват 15 години от създаването си с празничен спектакъл в "Топлоцентрала" на 13 декември. Те са първата импровизационна трупа у нас, започват случайно, самообучават се с импроенциклопедия в интернет и репетират в Борисовата градина. "Никой не беше правил такова нещо, пробвахме да видим. – разказва Ивайло Рогозинов,..
Световнопризнатият кулинарен фотограф Илиан Илиев представи най-новата си книга "Тя – какво ще готви" с повече от 130 лесни и вкусни рецепти, споделени от 21 жени, изявени кулинари. Готвачи, сладкари, шоколатиери, диетолози, телевизионни водещи, фитнес инструктори, кулинарни преподаватели, инфлуенсъри и блогъри – всички те споделят любими..
Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов. Целта е да създаде пространство, освободено..
Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg