Партиите в Народното събрание очаквано не показаха единомислие спрямо пакета от антиинфлационни мерки, които правителството представи на брифинг в Министерския съвет.
Без изненада опозицията намери кусури в представените предложения, определяйки мерките като “закъснели“, “проинфлационни“ и “популистки“. От коментарите на представители на управляващата коалиция обаче проличаха както недоволството, съпътствало до последно преговорния процес, така и желанието на една или друга партия да се похвали, че именно благодарение на нейните усилия дадена мярка е била приета.
Мерките на правителството – проинфлационни или социални?
“За мен антикризисните мерки са погрешни, както се изразиха и много други специалисти. Много е погрешно да се говори, че инфлацията е привнесена. Елементи от нея са привнесени, но тя се мултиплицира тук.
Нейни елементи са привнесени заради високи цени на суровините, включително и горива. Имаше изявление, че увеличаването на доходите на някои ниско доходни групи не влияе върху инфлацията, тъй като тя е привнесена, което не е вярно. Когато се увеличават доходите на нискодоходни групи, се увеличава тяхното потребление, което е фокусирано върху много ограничен кръг необходими блага, като мляко и хляб.
Когато се фокусира високо потребление върху ограничен кръг блага, тяхната цена се вдига. Още повече, че тези блага се произвеждат на национално ниво и са малотрайни. Това веднага ще увеличи инфлацията в малката потребителска кошница и то без да е привнесено“, казва в “Нашият ден“ икономистът Щерьо Ножаров и пояснява:
“Нека разгледаме някои цифри от пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия, която прогнозира икономически растеж на България през 2022 г. само 2,1%. В същото време безработицата е около 5%. Ние ще постигнем прогнозирано едни много минимален икономически растеж при почти пълна заетост, при европейски фондове и при бюджетен дефицит. Това показва, че към момента икономическата политика на България не е наред.
Къде тук идват анонсираните антикризисни мерки? Те са с фискален характер, който е погрешен. Трябва да се създадат инструментите на паричната политика. Тя дава бърз ефект и резултат, а фискалните мерки трябва да ги допълват. От всичко, което се изговори до момента, отсъства БНБ и парична политика.“
Според него мерките са грешно разчетени, защото доходите в последните години се увеличават, но не се увеличава покупателната способност.
“Ако трябва да предприемем правилните мерки, те ще бъдат свързани не с увеличение на доходите, а с паричната маса в обръщение. Мерките трябва да бъдат базирани само на инструменти на паричната политика, а фискалните да бъдат само допълващи. Това, което сега ще направим, в най-добрия случай, ще даде ефект през следващата година. Успокоение на инфлацията с тези мерки през тази година няма да има“, посочва още Ножаров.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Нерегламентирани финансови стимули за държавни служители, шестцифрени заеми за политици, данъчни и осигурителни измами за стотици милиони, фалшификации..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg