Марк Кадин и радиосимфониците ви канят на "славянски празник" с музиката на Дворжак, Лядов и Георги Андреев

Броени дни преди 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, музикантите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио отново ще зарадват своите почитатели с интересна и тематична програма. Дирижирани от Марк Кадин, под наслов "славянски празник" те ще изпълнят творби от Антонин Дворжак, Анатолий Лядов и Георги Андреев.

Солист ще бъде румънският виолончелист Андрей Йоница, определян от "Таймс" като "един от най-интересните виолончелисти на последното десетилетие". За Йоница това е дебют с Радиооркестъра, неговото гостуване бе планирано да се случи още преди три години, но се осуети заради пандемията. Сега прекрасният румънски музикант, който в момента прави шеметна световна кариера, ще изпълни знаковия концерт за виолончело на Антонин Дворжак. В програмата са предвидени също и две премиери: българската премиера на "Осем руски народни песни" от Анатолий Лядов (с участието на Смесения хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова) и световната премиера на най-новото произведение на българския композитор Георги Андреев – "Танцов триптих".

Концертът за виолончело на Антонин Дворжак, си минор опус 104, е сред най-известните образци в жанра и е любима репертоарна творба както за изпълнителите, така и за публиката. Написан е в Америка, също както и последната, Девета симфония на Дворжак, известна под заглавието "Из Новия свят". Произведението е създадено за виолончелиста Хануш Вихан, близък приятел на композитора, който отдавна го молел да напише виолончелов концерт, но Дворжак все отказвал, смятайки че макар да е отличен оркестров инструмент, виолончелото не е подходящо за солов концерт. През 1894, по време на третия мандат на Дворжак като диригент и директор на Нюйоркската консерватория, многократно бил изпълняван концертът за виолончело на Виктор Херберт – преподавател в консерваторията и концертмайстор на челите в оркестъра. На премиерното изпълнение на симфонията "Из Новия свят" през 1893, Дворжак чува тази творба и се вдъхновява на свой ред да създаде концерт за виолончело. Композира го между 8 ноември 1894 и 9 февруари 1895 и цени много този свой опус – в едно писмо до близък свой приятел през същата година, той пише: "Този концерт значително надминава двата ми концерта – както цигулковия, така и клавирния... това произведение ми носи много голяма радост и смятам, че не се лъжа в неговата оценка". А когато Брамс чува творбата, възкликва: "Как не съм знаел, че може да се напише така концерт за виолончело! Отдавна бих го написал!". Премиерното изпълнение на концерта е на 19 март 1896 в Queen’s Hall в Лондон с Лондонската филхармония под диригентството на Дворжак. Солист е английският виолончелист Лио Стърн, тъй като датата на изпълнение не е била удобна на Хануш Вихан. В следващите години, под диригентството на автора и вече с участието на самия Вихан, концертът е изпълняван с голям успех в редица градове на Европа. Той е до днес остава връх в репертоара на най-големите виолончелисти по света и е своеобразен "пробен камък" за артистично и инструментално съвършенство.

Анатолий Лядов е сред по-младите представители на забележителната плеяда руски композитори от втората половина на 19 век. Талантлив творец, той се проявява и като диригент, педагог и музикален общественик. В основата на неговото творчество са залегнали образите на руския епос и песенния фолклор, както и приказната фантастика: характерни за него са съзерцателната лирика и тънкия усет към природата. Произведенията на Лядов често носят елементи на жанрова характеристичност и комизъм. Музиката му е пропита със светло, уравновесено настроение. Проявата на чувства в нея е сдържана, само понякога чувствата биват прекъсвани от страстни, непосредствени преживявания. Лядов отделя голямо внимание на усъвършенстването на художествената форма – неговите най-висши критерии за художественост са непринудеността, простотата и изяществото, както и стройната съразмерност, а за идеал му служи творчеството на Глинка и Пушкин.

Сюитата от осем руски народни песни е композирана през 1905 година, след като Лядов вече е бил събрал различни типове народни мелодии от своята родна Русия. Премиерата на творбата се е състояла на 10 март 1905 в Санкт Петербург. Тези прекрасно оркестрирани пиеси разкриват цялото богатство на цветистия стил на композитора – от дълбоката религиозност до приказното и причудливото.

Композитор, диригент и изпълнител, Георги Андреев е завършил гъдулка в СМУ за народни инструменти - Широка лъка. Следва композиция при проф. Александър Текелиев в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", която завършва с отличие през 1997 . От 1994. до 2000 работи като диригент на оркестъра при Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", от 2000 е негов главен диригент, а от 2021 – и негов директор.

Носител на множество награди, сред които: наградата за композиция на името на Шнитке, "Музикант на годината", "Златно петолиние" и "Златно перо", Георги Андреев е автор на много пиеси за камерен оркестър; клавирни пиеси; над 400 аранжимента на български традиционни песни и инструментални мелодии и др. В творчеството си оригинално съчетава опита си на професионалист, свързан с художествената и фолклорна музикална практика. През 2001 получава награда на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла на Нешка Робева "Между два свята”.

"Танцов приптих" е най-новото произведение на Георги Андреев. Написано е по предложение на диригента Марк Кадин специлно за радиооркестъра и е завършено буквално преди няколко седмици. Трите части на творбата носят наименованията "Атавистично", "Мистично" и "Хедонистично".

Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев" на 20 май от 19 часа и благодарение на "Еврорадио" ще стане достояние на многомилионната аудитория на страните от Европа и Азия.