Покрай кризата със спрените газови доставки от Русия на дневен ред отново излезе темата за газовите находища в България. Има ли ги и може ли България да стане газово независима?
"Този сегмент на проучване, добив и пласмент на изкопаеми горива е базиран така: някъде някой обявява бомбастично откритие, че е открил голямо количество, което цели привличане инвеститори, акционери, повишаване на акциите, като по този начин се търсят сериозните инвестиции за проучване и добив, обяснява Георги Стефанов, началник на политическия кабинет на вицепремиера по климатични политики.
Самите проучвания са скъпи, най-често газ не се намира или се намират малки количества, което води до загуби в сектора и налага търсенето на нови находища – което е малко пирамидална структура.
Направете една кратка справка в Гугъл и ще видите как на 10-15 години някой е откривал колосални количества газ било в българския континентален шелф на Черно море, в Добруджа или Северозападна България.
Проучванията за газ са правени още през 50-те, 60-те и 70-те години. Те са довели до откриването на минерални извори. Част от балнеоложките ни курорти са строени именно след проучвания за газови находища.
Най-добрата новина за българската икономика и енергетика е, че България е много малък консуматор на газ. Консумацията на домакинствата и индустрията е на 10 пъти по-ниски нива от средноевропейските. Това дава на България добра възможност да помисли как да прескочи един невъзобновяем източник на енергия с друг.
Доскоро не беше рентабилно, когато имаш малко количество, да го добиваш. Сега е друго с високата цена, но този момент с високите цени ще е за кратък период.
Природният газ, който би трябвало да наричаме фосилен – както е правилното му име, а не природен – е 28 пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид и единственото добро нещо е, че се разгражда по-бързо в атмосферата – за 20 вместо за 200 години – изтъква Стефанов.
България не е зависима от газ, което обаче не ни прави много щастливи, защото в последните 15 години сме плащали най-високите цени за газ и това донякъде е довело до неслучването на всички енергийни стратегии. Всички документи предвиждат една масова газификация, която обаче не е случила, понеже газът е бил скъп и затова не се е наложил.
И сега, когато имаме едно в пъти нарастване на цените, да се надяваме, че газът е решението едва ли не на всичките ни проблеми, е вероятно най-недалновидното (да не кажем друго) решение.
При следните дадености: ниска зависимост от газ, високи цени и икономика, която не се нуждае от газ, е крайно време да намерим решенията, които ще превърнат България в модерна, енергийно базирана на икономика 4.0 страна, а не да гледаме назад и да не гоним модели, отпреди години.
Европейската комисия представи REPowerEU Plan, който цели да приключи с енергийната зависимост на ЕС от руските изкопаеми горива, които струват на данъкоплатците около 100 милиарда на година. 85% от европейците смятат, че ЕС трябва рязко да намали зависимостта си от руски газ.
В момента имаме уникалния шанс да направим този преход. Залогът е бъдещето на България и е крайно време да погледнем напред, за да спрем да произвеждаме емигранти, а имигрантите да ни заобикалят.“
Чуйте разговора с Георги Стефанов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
