Покрай кризата със спрените газови доставки от Русия на дневен ред отново излезе темата за газовите находища в България. Има ли ги и може ли България да стане газово независима?
"Този сегмент на проучване, добив и пласмент на изкопаеми горива е базиран така: някъде някой обявява бомбастично откритие, че е открил голямо количество, което цели привличане инвеститори, акционери, повишаване на акциите, като по този начин се търсят сериозните инвестиции за проучване и добив, обяснява Георги Стефанов, началник на политическия кабинет на вицепремиера по климатични политики.
Самите проучвания са скъпи, най-често газ не се намира или се намират малки количества, което води до загуби в сектора и налага търсенето на нови находища – което е малко пирамидална структура.
Направете една кратка справка в Гугъл и ще видите как на 10-15 години някой е откривал колосални количества газ било в българския континентален шелф на Черно море, в Добруджа или Северозападна България.
Проучванията за газ са правени още през 50-те, 60-те и 70-те години. Те са довели до откриването на минерални извори. Част от балнеоложките ни курорти са строени именно след проучвания за газови находища.
Най-добрата новина за българската икономика и енергетика е, че България е много малък консуматор на газ. Консумацията на домакинствата и индустрията е на 10 пъти по-ниски нива от средноевропейските. Това дава на България добра възможност да помисли как да прескочи един невъзобновяем източник на енергия с друг.
Доскоро не беше рентабилно, когато имаш малко количество, да го добиваш. Сега е друго с високата цена, но този момент с високите цени ще е за кратък период.
Природният газ, който би трябвало да наричаме фосилен – както е правилното му име, а не природен – е 28 пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид и единственото добро нещо е, че се разгражда по-бързо в атмосферата – за 20 вместо за 200 години – изтъква Стефанов.
България не е зависима от газ, което обаче не ни прави много щастливи, защото в последните 15 години сме плащали най-високите цени за газ и това донякъде е довело до неслучването на всички енергийни стратегии. Всички документи предвиждат една масова газификация, която обаче не е случила, понеже газът е бил скъп и затова не се е наложил.
И сега, когато имаме едно в пъти нарастване на цените, да се надяваме, че газът е решението едва ли не на всичките ни проблеми, е вероятно най-недалновидното (да не кажем друго) решение.
При следните дадености: ниска зависимост от газ, високи цени и икономика, която не се нуждае от газ, е крайно време да намерим решенията, които ще превърнат България в модерна, енергийно базирана на икономика 4.0 страна, а не да гледаме назад и да не гоним модели, отпреди години.
Европейската комисия представи REPowerEU Plan, който цели да приключи с енергийната зависимост на ЕС от руските изкопаеми горива, които струват на данъкоплатците около 100 милиарда на година. 85% от европейците смятат, че ЕС трябва рязко да намали зависимостта си от руски газ.
В момента имаме уникалния шанс да направим този преход. Залогът е бъдещето на България и е крайно време да погледнем напред, за да спрем да произвеждаме емигранти, а имигрантите да ни заобикалят.“
Чуйте разговора с Георги Стефанов.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg