"Чумни нощи" е роман, написан с епичен размах. Нобеловият лауреат, писателят Орхан Памук винаги е различен във всяко свое заглавие – със стилистика, с атмосфера, със сюжет. Той е автор, който след получаването на Нобелова награда започва да пише още по-добре. Не се изчерпва, не спира и продължава да поднася нови и изненадващи с идеите си произведения.
При един повърхностен анализ първото, което привлича вниманието в "Чумни нощи", е чумната епидемия, връхлетяла един въображаем остров. Но не е само това.
Романът е историческо-криминален – Орхан Памук поглежда през фокуса на историята към човека и обществото. Може да се нарече исторически – доколкото се развива в началото на ХХ век, фантазен – доколкото действието е на измислен остров, напълно убедително моделиран, и то осезаемо реално. По отношение на изненадващите обрати – много автори на криминални романи могат само да завиждат на тези, с които изобилства сюжетът. Относно епидемията – Памук пише отдавна тази книга и в това отношение може да му бъде вменено и визионерство. Другото интересно е, че в този роман Памук говори с гласа на жена.
Самият Орхан Памук казва в едно интервю, че "Чумни нощи" е неговият най-политически роман след "Сняг". Писателят прави напречен разрез на всевъзможни видове управление на обществото по начин, който надхвърля елементарната публицистика. А когато отгоре се насложи великолепното писане на един талантлив романист като Орхан Памук, тогава имаме неповторима литература, написана с мекота, доброта и искреност.
Най-важното е, че "Чумни нощи" носи подчертана индивидуалност и като всяка книга на Орхан Памук крие много дълбочини.
Повече разказва в "Артефир" издателката Боряна Джанабетска.
Археологическото лято на Перперикон приключи. В края на 4-месечните проучвания екипът на проф. Николай Овчаров, който е ръководител на проучванията на археологическия комплекс, попадна на нова находка – храм на Слънцето от III-IV век. Култовата сграда е продължила да функционира и след налагането на християнството по тези земи, но вече като..
В рубриката "Разговорът" потапяме слушателите и читателите в един вдъхновяващ диалог за съвременната българска керамика – изкуство, което грациозно съчетава вековните традиции с духа на модерното време. Гост в студиото на "Нашият ден" беше художничката д-р Елена Виденова , председател на секция "Керамика" към Съюза на българските художници (СБХ)...
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава личното, смешното и болезненото. Режисьор на представлението е Анастасия Събева, а сред гласовете, които звучат в него, е и този на актрисата Калина Петкова. Спектакълът е част от програмата на..
Броят е посветен на традицията на полския литературен репортаж и на най-прословутия ѝ представител Ришард Капушчински. Участват редакторката и издателка Тодорка Минева, журналистът Димитър Кенаров и издателската и журналистка Доротея Монова. Катерина Кокинова казва в интервю пред Марин Бодаков за списание "Тоест": "Езиково Гомбрович сякаш стои..
Художествената галерия в Русе е домакин на десетото международно биенале "Изкуството на миниатюрата" – форум с особена важност за културния живот на града и едно от най-значимите събития за визуалните изкуства у нас. Официалното откриване се състоя на 10 октомври . Ани Маринова разговаря с Мария Тодорова , уредник в художествената..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg