Мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това е темата на международния обучителен семинар, който се провежда в зала "Изток“ на НС на 26 и 27 май по Европейския проект "LIGHT". Партньори по проекта са Италианската конфедерация на либералните професии, Европейският съвет на свободните професии в Белгия, Италианската конфедерация на федералните асоциации, Международният съюз на нотариусите, Испанският генерален съвет на нотариусите, Генералният съвет на испанските адвокати. Проектът е финансиран по Програма Правосъдие на ЕС. БНР и предаването "Законът и Темида" са медиен партньор на проекта.
Гости в изнесеното студио в НС на "Законът и Темида" са адв. Елка Пороминска, организатор на събитието и председател на Асоциацията за жените адвокати, адв. Мария Ганчева от Миланската адвокатска колегия и адв. Паоло Лесио от Миланската адвокатска колегия.
Изключително високо ниво показа обучителният семинар още в първия ден, ниво, каквото показаха и италианските колеги в Сената на Рим.
Адв. Елка Пороминска: "Вчерашният ден беше натоварен не само заради темата, а и заради това, че трябваше в един кратък период ние да представим няколко различни гледни точки и важна тема, представена от съдия Марияна Кънчева, съдия в Общия съд на ЕС, с нейния встъпителен доклад, който даде рамката на събитието. Темата на доклада беше борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в правния ред на ЕС. Освен това съдия Марияна Кънчева даде и много решения на Европейския съд, които са във връзка с прилагането на тази правна рамка – ценна информация от първа ръка. Трябва да се отбележи и участието на проф. д-р Ирена Илиева, директор на Института за държавата и правото при БАН, която даде гледната точка на научните работници по темата, както и високото ниво на панелистите на проекта – доц. д-р Тодор Коларов от НБУ и д-р Гергана Йорданова."
Адв. Паоло Лесио: "Известен факт е, че в Италия имаме проблем с организираната престъпност. Адвокатите са винаги тясно свързани с предотвратяването на този феномен. Първото предизвикателството е да се създадат предпоставките, така че да сме ефективни в индивидуализирането и сигнализирането на факти по изпирането на пари. Второто предизвикателство е да успеем да адаптираме, да приложим тези норми/средства към новите реалности, както е в случая с криптовалутите.
Да се знае точно в каква степен и доколко тези феномени са свързани с политиката е много трудно. Не защото няма прозрачност, норми или желание това да се случи. Но най-вече защото тази дейност (прането на пари – бел.ред.) се ръководи от интелигентни хора, които имат умението, знанието и способностите да ръководят нещата така, че да успяват. Политиците винаги остават скрити... Това е същината на този проблем.
Първата мярка против изпирането на пари е това, което произлиза и от европейските законодателни норми, е всъщност е контрол на входа – откъде идват средствата и къде отиват? Тези, които са на първа линия – финансови институции, застрахователни компании – са най-ангажираните в мерките срещу изпирането на пари. Другата мярка е, че държавата контролира лицата, служителите, които контролират тези институции. Т.е. контрол от всички посоки. Институциите контролират тези, които внасят финансовите средства, а държавата пък контролира тези, които контролират този процес.
Нашият закон индиректно помага да правим някои проверки. В Италия дружествата, всички търговци, всички професионалисти имат задължение да имат електронен подпис и сертифицирана електронна поща. И когато се издава електронен подпис, това е вече процес на идентификация на съответния професионалист. Това страшно ни помага. Хартиените документи са много по-лесно манипулируеми и когато се използват, възниква съмнение.
Има нужда от Единен европейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Създаването на един централен орган, който да подпомогне тази система да бъде по-стабилна, по-здрава в предотвратяването, би била от полза. Синхронизацията на дейността между различните национални системи, вкл. и при системите за защита на личните данни, би доказала, че това работи."
Както подчерта и адв. Елка Пороминска, "Такъв общ нов орган на ЕС е абсолютно необходим. Това е една от целите на настоящия проект. Той ще завърши със съответни законодателни предложения, едно от които е създаването на такъв общ орган на ЕС, който трябва да заработи от 2024 г."
Адв. Мария Ганчева: "Целта на проекта и всичките обучения е да се синхронизира работата и изискванията както към нас, адвокатите, така и към нотариусите и към всички юридически професии на европейско ниво. Много проблеми възникват заради различните правила в европейските държави и това затруднява нашата работа и тази на нашите клиенти."
Чуйте цялата дискусия от звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
