Какво ще стане когато съберем на едно място учени и художници да обсъждат теми като синтетичната биология, отворения биокод, биологичното изкуство и биохакерство. Би могло да е начало на sci-fi филм, на виц или на новаторска форма на сътрудничество и обмен на идеи.
Технологичната революция на няколко пъти преобърна живота ни, благодарение на генетичната ножица CRISPR-Cas9 днес може да разрязваме и слепваме ДНК и да я подлагаме на хибридизация толкова лесно, колкото поправяме правописна грешка или местим думите в изречение.
Повече от важно е обществото да е наясно със случващото се, да може да участва в дебата за нуждата от регулации, от различни подходи и отношение. Точно затова диалогът между наука и изкуство е важен и плодотворен. Пресечните точки между учените и художниците, между ателието и лабораторията, между гаража на биохакера и лабораторната апаратура изследва Symbiomatter – платформа за обмен и сътрудничество между художници, учени, инженери, философи, архитекти и ентусиасти, които биха искали да експериментират с най-новите дигитални и био-технологии.
Symbiomatter е основана от молекулярните биолози проф. д-р Георги Милошев и доц. д-р Милена Георгиева, художниците Албена Баева и Рене Беекман и д-р Невена Иванова, която е философ и преподава естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства.
Те организират биоарт лаборатория, която има богата програма. Първите три лекции от курса – на д-р Невена Иванова (България), Саша Спачал (Словения) и д-р Шпела Петрич (Словения) са отворени за всички желаещи.
Следват три дни лабораторни занятия за 10 художнички, селектирани като участнички в пълния курс.
Водещи на практическите занятия ще са проф. д-р Георги Милошев, доц. д-р Милена Георгиева и Мери Маджик.
Програмата завършва с обсъждане на идеи и проекти на участниците от менторите в курса.
Чуйте повече за този любопитен и пръв по рода си проект от двете кураторки Невена Иванова и Албена Баева.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
