Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нарисувай ми лаборатория

Symbiomatter създава пряка връзка между учени и художници като ги среща в обща работна среда

Снимка: symbiomatter.org

Какво ще стане когато съберем на едно място учени и художници да обсъждат теми като синтетичната биология, отворения биокод, биологичното изкуство и биохакерство. Би могло да е начало на sci-fi филм, на виц или на новаторска форма на сътрудничество и обмен на идеи.

Технологичната революция на няколко пъти преобърна живота ни, благодарение на генетичната ножица CRISPR-Cas9 днес може да разрязваме и слепваме ДНК и да я подлагаме на хибридизация толкова лесно, колкото поправяме правописна грешка или местим думите в изречение.

Повече от важно е обществото да е наясно със случващото се, да може да участва в дебата за нуждата от регулации, от различни подходи и отношение. Точно затова диалогът между наука и изкуство е важен и плодотворен. Пресечните точки между учените и художниците, между ателието и лабораторията, между гаража на биохакера и лабораторната апаратура изследва Symbiomatter – платформа за обмен и сътрудничество между художници, учени, инженери, философи, архитекти и ентусиасти, които биха искали да експериментират с най-новите дигитални и био-технологии.

Symbiomatter е основана от молекулярните биолози проф. д-р Георги Милошев и доц. д-р Милена Георгиева, художниците Албена Баева и Рене Беекман и д-р Невена Иванова, която е философ и преподава естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства.

Те организират биоарт лаборатория, която има богата програма. Първите три лекции от курса – на д-р Невена Иванова (България), Саша Спачал (Словения) и д-р Шпела Петрич (Словения) са отворени за всички желаещи.
Следват три дни лабораторни занятия за 10 художнички, селектирани като участнички в пълния курс.

Водещи на практическите занятия ще са проф. д-р Георги Милошев, доц. д-р Милена Георгиева и Мери Маджик.
Програмата завършва с обсъждане на идеи и проекти на участниците от менторите в курса.
Чуйте повече за този любопитен и пръв по рода си проект от двете кураторки Невена Иванова и Албена Баева.



Невена Иванова работи в пресечната точка на философията, изкуствата, науката и технологиите. Притежава докторска степен по интердисциплинарни информационни науки от Токийски университет (Япония). Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай (Китай). Има научни публикации в областта на медийната естетика, философията на технологията и критичните софтуерни науки. Понастоящем е главен асистент в Института по философия и социология към БАН, където работи върху проект за отворения биокод и биоарт практиките.

Албена Баева работи в пресечната точка на изкуство, технология и социална наука. В нейните интерактивни инсталации за градски пространства и галерии, използва машинно самообучение и изкуствен интелект, нови технологии, творческо програмиране и DIY практики. Тя е един от основателите на платформа за интердисциплинарни пърформанси Runabout project, студио за интерактивен дизайн "Реактив", първата галерия за дигитално изкуство в България галерия "Галерия" и прилежащия ѝ виртуален скулптурен парк "Площадка". Участва в изложби и фестивали за пърформанс в Европа, Азия и Америка.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25

В Салала кола върви нагоре с изключен двигател

Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..

публикувано на 05.04.25 в 12:05
„Вампирова булка“, илюстрация на Любен Зидаров към „Български приказки“ от Николай Райнов, 1974

Скритата сила на вълшебната приказка: Целебните приказки

Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..

публикувано на 05.04.25 в 11:35