Членството в еврозоната е една от основните теми в нашето общество тези дни. Готови ли сме за еврозоната, отговаряме ли на условията за приемане в нея, ще ни попречи ли високата инфлация, какво ще стане с доходите ни? Засега България е определила 1 януари 2024 г. като крайна дата за преминаване към еврото, а Хърватия, която последна се присъедини към ЕС през 2013 г., година по-рано – на 1 януари 2023 г.
За разлика от тях Румъния отложи определената си дата за присъединяване към еврозоната.
Защо Румъния отложи целевата си дата за присъединяване към еврозоната и какво следва от това отлагане? Темата коментира в “Нашият ден“ София Георгиева, отговорен редактор в Дирекция Балкани на БТА.
“Румъния очевидно не бърза да се присъединява към еврото. Единственото, в което може би не могат да бъдат обвинени управляващите в Букурещ, е липсата на реализъм. Икономическата ситуация в страната е такава, че практически Румъния няма как да се присъедини в близките години. Каквато и дата да бъде посочена в близко бъдеще, тя няма да бъде реална.
Така че дори в последния официален документ, изпратен от румънското правителство в Брюксел – и правителството, и националната банка не посочват никаква целева дата за присъединяване към еврозоната, отбелязват, че ще съсредоточат усилията си върху социално-икономическото възстановяване от пандемията от Covid-19. И това, което е актуално напоследък, намаляването на отрицателните последици от войната на Русия в Украйна.“
Какви условия трябва да бъдат изпълнени и коя според румънските управляващи е реалната година за присъединяване към еврото? Кои критерии досега е изпълнила Румъния? Как войната в Украйна се отрази на румънската икономика?
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Вече 13 години Българското национално радио – Бургас развива своята дейност и е неизменна част от медийния и културен живот на Южното Черноморие. Рожденият ден на регионалната радиостанция беше отбелязан със специално събитие – изложба на картини с кауза, под надслов "Магията на пленерната живопис – морето ". Изложба на картини с кауза и на ретро..
В ефира на предаването Lege Artis доц. Росен Калпачки – ръководител на най-големия център за лечение на инсулти в Университетската болница в София – постави акцент върху един често пренебрегван, но изключително важен аспект от лечението на мозъчните инсулти: рехабилитацията и продължителните грижи за пациентите. "Колкото и да се борим за добра..
Споменът за три изключителни личности от рода на д-р Мона Каушик застават в центъра на ефирната среща в "Семейно радио". Фолклорист, културолог, писател и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Мона се ражда в брахманско семейство в Индия, което свързва по съдбовен начин живота си с България. Баща ѝ проф. Рам Кришна Каушик остава завинаги..
Възрастните хора и достойната грижа за тях – от законодателните разпоредби и медицинския протокол до социалния ангажимент – темата коментира в Lege Artis д-р Мила Петрова , председател на УС на Българската асоциация по медицинска онкология. По думите на д-р Петрова по отношение на палеативните грижи за пациенти със солидни тумори страната ни..
Младите медици, които организираха националните протести под надслов "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Едно от предложенията, с които протестиращите са съгласни, е за допълнително заплащане на..
Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател..
Галеристката и куратор Веселина Сариева, създател на Пловдивската галерия Sarieva и на частната колекция със съвременно българско изкуство с DOT..
Неотдавна в Софийския университет Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма организира изложба и конференция на тема Таш Тепелер. В превод това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
