За изпятата поезия и вдъхновението

Той е на сцена повече от 50 години. Той е бардът, който изпя "Булевардът", "Не остарявай любов" и "Младостта си отива". Роден е в София на 13 август 1946 г. Завършва режисура в Театралната академия "Черкасов" в Санкт Петербург. 

Днес в ролята на Главен герой влиза Михаил Белчев. Автор на осем стихосбирки и първият, който въведе термина изпята поезия. Песни по негови стихове са дали заглавия на албуми на наши известни изпълнители и групи:  "След десет години" – ФСБ, "Майчице" – Георги Христов, "Пътят" – Ваня Костова, "Готови ли сте за любов" – Лили Иванова, "Ще продължавам да пея" – Йорданка Христова, "Хиромантия" – Милица Божинова. 

Преди броени дни певецът спечели наградата за вдъхновение на името на Ана-Мария Тонкова на годишните музикални награди на БГ радио. Наградата е символ за изключителен принос и пример за всеотдайност към българската музика. 

"Тръпката е жестока. Винаги преди изпълнение се вълнувам. Изпитвам удоволствие, когато видя някои очи долу в залата, някой, който повтаря думичките, които пея. Някой, който проронва дори една сълза по тези песни. Една песен може да промени съдби“, казва Михаил Белчев.

Вдъхновението, допълва изпълнителят, е "един поглед, едно докосване, една добра дума. Всичко това се събира в нещо, което се казва вдъхновение. Разклаща ме така, че ме принуждава се хвана за молива и за белия лист".

Радиото

"Националното радио е свързано с мен, с моето детство. Участвах в "Бодра смяна“. Аз идвах тук всеки ден, майка ми се пенсионира в БНР. Познавах всички – от хигиенистката до генерален директор на радиото. Уважавал съм, тачил съм, обичал съм радиото, защото ми е дало да стана Михаил Белчев“, споделя известният изпълнител. 

Задължителната квота за българска музика 

"Нека да го има, но няма да стане. Ние нямаме лоби в парламента. Това е много дълъг разговор. Това, което се предлага, е неразумно", коментира Белчев.

Новата песен 

“Песенен послеслов” е песен, записана по време на пандемията. Ражда се за няколко месеца по тъжен повод – смъртта на Миряна Башева. Текстът е на известния поет Васил Сотиров – автор на десетки хитове, а музиката – на големия шлагерен композитор Хайгашод Агасян. Известният изпълнител приема предизвикателството да изпее: “Животът ми е пряка реч – тиренце между двете дати. Недейте се коси от жал и хич недейте се измъчва. Не вярвайте, че съм умрял, аз просто съм във друга кръчма”.

Целия разговор с Михаил Белчев можете да чуете в звуковия файл.