Паисий – измерителят на българската памет

300 години от рождението на Пенко или Петър, както е рожденото име на великия ни възрожденец Паисий, са повод да обърнем внимание върху името и делото му. Датата пък 19 юни, която е негов празник според БПЦ, е и знак за разглеждане на историческото му дело през призмата на духовните му занимания, както и обратното.

Малцина от нас са изчели от кора до кора "История славянобългарска", но образът на о. Паисий през одата на Вазов е запечатан в народната памет  повече от внушително: "един монах тъмен, непознат и бледен /пред лампа жумеща пишеше наведен."

За познати и непознати факти, за съдържанието на "Историята" на Паисий Хилендарски – повлияна от исторически съчинения като руските преводи на "Деяния церковная и гражданская" на венецианския кардинал Цезар Бароний и "Книга историография" ("Царство на славяните") на дубровнишкия абат Мавро Орбини, говорим с професор Ваня Добрева, изследовател на делото му, и с философа професор Стилиян Йотов – за религиозния компонент в представите на Паисий за историческото развитие. В разговора се включва доцент Румен Драганов, председател на Националния борд по туризъм, който е адмиратор на о. Паисий и съдейства за увеличаване на знаците в негова памет като например т. нар. "Паисиева пътека" в Асеновград. Учителят и общественикът пък Кирчо Атанасов от Пловдив разказва за инициативата "Народните будители и аз", в която акцент тази година е бил о. Паисий.

В разговора става дума не само за историческото значение на Паисий и "История славянобългарска", а и за това, че през тези вече три века отношението към Паисий на народа и държавата ни са своеобразен измерител на националното достойнство и пиетета към историческата памет на цялата нация.