Едва ли можем да очакваме младите да излизат от училище с добра езикова култура и задоволително владеене на българския книжовен език, ако самите учители не са получили достатъчно знания за съвременния български език в университетите. Това означава, че бъдещите педагози и учители по български език трябва да имат достатъчно часове по предмета и че лекциите и упражненията им трябва да се водят от квалифицираните специалисти от катедрите по българки език.
В момента това не е така. В петте големи държавни университета – Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския и Югозападния – ситуацията е сходна. Часовете за обучение по български език са крайно недостатъчни, а решението дали те да бъдат водени от специалистите от българистичните катедри, или не е оставено на самите университети, тъй като профилът на специалиста по български език във висшите училища не е законодателно ясно очертан. Липсват и единни минимални държавни изисквания за необходимия брой часове по български език при подготовката на бъдещите учители. Учените от българистичните дисциплини се чувстват ощетени и по отношение на публикациите в научни издания. От една страна, авторитетните международни издания са предимно на английски език, което прави практически безсмислено публикуването на изследвания за българския език. От друга страна, е абсурдно да се очаква експертна оценка за приноса в българистиката от чужди или международни организации, тъй като българистиката логично се развива и поддържа на най-високо равнище в България. Липсата на подкрепа и грижа за издигане на авторитета на български издания и форуми от страна на държавата демотивира и малкото чуждестранни българисти да публикуват и да се развиват в областта на българистичните науки.
Тези и още проблеми обсъдиха преподавателите от катедрите по български език в петте държавни университета на национална кръгла маса под надслов "Българският език в глобализиращия се свят“, организирана от Великотърновския университет. Учените се обединиха около обща декларация до държавните институции, в която изразиха и загрижеността си от неглижирането на официалния ни национален език и ниското равнище на езикова култура включително и на държавните служители.
Позицията и предложенията на университетските преподаватели представиха в предаването "За думите" проф. Мария Илиева, ръководителка на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет, проф. Красимира Алексова от Софийския университет и доц. Теофана Гайдарова от Пловдивския университет.
Снимки – ФБ профил на проф. Мария Илиева
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
