Роман за вкуса на петмеза от детството

Една от "най-вкусните" книги, излизали напоследък, е романът "Петмез" на Влада Урошевич в превод на Русанка Ляпова и оформена от Люба Халева. В интервю в "Литературен вестник“ Влада Урошевич казва за книгата си: 

"Моят "Петмез“ е неотделима сплав от опитите ми да съживя своите истински спомени и игрите на моето въображение – и аз самият вече не мога да ги разгранича едно от друго. Съвременната литературна наука нарича това "автофикция”, нали? Аз наистина имах вуйчо, който се казваше Александър и беше бохем и "поетична душа”. И в Скопие реално съществуваше кафе-шантан "Океан”, получил името си от Раде Драинац, където художникът Никола Мартиноски нарисува еротични фрески, заради които беше осъден да плати парична глоба от 50 (тогавашни) динара. Естествено, можех да си измисля и друг вуйчо, както и друго кафене, но почувствах нужда (удоволствие) моята художествена измислица да се осланя на истински репери в действителността.“

Писан по думите на автора с носталгия по един изгубен свят, "Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот. Макар тъжен на места, той е и ведър, ироничен, написан с любов към хората, към природата, която по магичен начин присъства в него. Малкият свят на едно градче, описан в навечерието на Втората световна война, е видян през детските очи и затова е чудноват, но и много близък. Хората, амбициите им, провалите им, въжделенията им остават на заден план, когато започват бомбардировките, но въпреки че знаем какво следва, Влада Урошевич завършва книгата с надежда, че нищо не е било напразно, че изчезващия свят на детството преминава през времето и остава в спомените.

Професор Лидия Капушевска-Дракулевска пише за "Петмез“: "В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“

Чуйте преводачката Русанка Ляпова.