Ако обичате да си правите автопортнетни снимки, днес имате повод за празник, защото 21 юни е Международният ден на селфито.
Селфито е снимка, при заснемането на която снимащият, понякога заедно с група хора, попада в кадъра, и е тясно обвързана с генерирането на основно съдържание в социалните мрежи.
Терминът влиза официално в Оксфордския речник през 2013 г. Първото селфи обаче е заснето още през 1839 г. от американеца Робърт Корнелиус.
“Важно е, когато човек избира, да прави каквото и да е, включително и селфи. Просто да е наясно със себе си – защо сега, защо в такъв момент, какво искам да покажа, как представям себе си, какво харесвам, какво не харесвам. Ако човек е осъзнат, за мен това е възможност, която да ме свърже повече с другите хора, ако не е осъзнат обаче, крие рискове“, казва в “Нашият ден“ психологът Светлана Велкова и допълва:
“Създава се една илюзия, че всичко е въпрос на избор – дали ще се харесам, или не. Гледам усмихнатите селфита на другите хора в социалните мрежи. Как това се отразява на мен самата, дали се замислям за собствения си живот. Тази илюзия може да е рискова, че другите хора са щастливи, а аз днес не съм и оттам да тръгне един вътрешен диалог, който няма да е много добронамерен към мен самата.“
“Възможно е селфито да изгражда фалшива представа за нас и състоянието ни. По-големият риск е как възприемам автопортретите на другите хора и какво си казвам за мен, за това как може да съществува човек като мен с другите хора в този свят. Въпрос на престиж е, ако моето селфи няма толкова лайкове, колкото тези на другите, това е едната линия. Другата е, колко добре изглеждат другите и колко интересен живот имат. Ако се опитвам през селфито да не призная, че има части от тялото, които не харесвам, това би било проблем“, посочва още Велкова.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg