За близо 20-годишното си съществуване Скулптурният симпозиум Мездра се превърна в събитие от съществено значение не само на регионално, но и на национално ниво. Идеята за Скулптурния симпозиум Мездра възниква през 2004 година. По това време основните двигатели на културните събития в Мездра са Валентин Вълчев, директор на дирекция Култура към общината, Любомир Радовенски и Петко Котларски. Като всяко ново начало и това не минава без перипетии и трудности. Първото издание на симпозиума е съфинансирано от швейцарска програма и е подкрепено от кмета на община Мездра г-н Иван Аспарухов, а един от най-големите заводи за добив и обработка на варовик предоставя безвъзмездно каменните блокове, необходими за изработката на скулптурите.
Първоначалната идея е да се работи на открито – в централната част на града, като по този начин случайните минувачи стават свидетели на раждането на произведенията. Но организаторите се сблъскват с непредвидени трудности, обусловени от технологичните процеси при създаването на скулптурите – вдигане на прах и шум. По време на този първи симпозиум участниците и техните произведения са: „Искър” – Иван Наков, „Магическа колона” – Теодоси Антонов, „La donna è mobile“ – Наско Настев, „Метаморфози” – Венко Тонков, „Майка” – Георги Тишков, „Кълнове” – Милен Василев и „Тотем” – Моника Игаренска.
Следва търсене на подходящо място с идеята симпозиумът да се организира на всеки две години. По време на втория симпозиум, скулпторите работят в близост до автогарата, но и това се оказва неудачно. Следващият опит за намиране на „подслон” е археологическият комплекс „Калето“ и там работата потръгва, но по-късно започва реконструкцията на комплекса и скулпторите отново остават без „ателие”. По това време организаторите успяват да привлекат за съмишленик и друга голяма каменодобивна фирма – на следващото издание на симпозиума творците работят в двора на фирмата, но отново се оказва неудачно „съжителство”. Тогава Андреас Испиридис, изпълнителният директор на фирмата, предоставя за нуждите на симпозиума бетонна площадка, която се намира встрани от основната част на завода, където вече за четвърто поредно издание на симпозиума скулпторите работят спокойно и с осигурени всички необходими им условия.
Селекцията на авторите се осъществява след представяне на предварителен проект-скица и без поставяне на тема, като в годините на съществуването си има и две участия на автори от други държави. Създадените произведения остават собственост на Община Мездра.
В предишните издания на симпозиума времето за реализация, предоставяно на авторите е един месец, а в тазгодишното – 14 дни, като работата започна на 15 юни и се предвижда произведенията да бъдат монтирани на 29-30 юни. Относителността на този времеви интервал се определя и от атмосферните условия, които затрудняват работата на открито.
Скулптурният симпозиум в Мездра е единственият по рода си в България и идеята за създаването на скулптурен парк в градските пространства е едно от най-ценните му постижения. Цялата алея „Александър Стамболийски“ е осеяна с произведения, 5 скулптури са изложени около река Моравешка, като тази година е предвидено две от произведенията да се монтират на входа на града и две – в централната му част.
Интересно и ценно в случая е, че авторите участват съвместно с организаторите и журито в избора на пространството, където се ситуират произведенията им. Това сътрудничество само по себе си гарантира успешната реализация на идеята и естетизацията на публичната среда.
Сред имената на авторите, участвали досега в Скулптурния симпозиум в Мездра, са: Беатрис Карбонел Ферер, Испания, Кирил Матеев, Габриел Ситару, Румъния, Радослав Мъглов, Рафаил Георгиев-Рафо, Радослав Султов, Милен Василев, Красимир Митов, Тошко Иванов, Христо Вълов, Георги Тишков, Наско Настев, Чавдар Велчев, Николай Маринов, Митко Гълъбов, Емил Бачийски, Рашо Митев, Теодоси Антонов и др.
В тазгодишното 8-о издание на симпозиума участват четирима български скулптори от различни поколения. Сред тях са и добре познати на българската публика автори като 78-годишният Теодоси Антонов от Монтана, който участва и в първото издание на симпозиума през 2004 година, както и след това отново през 2012 година. Работата си той вае от бял врачански мрамор и се нарича „Окото“. Трето участие има и Иван Стоянов от Ямбол с пластиката „Прегръдка“. Неговите предишните участия са през 2014-та и 2020-та година.
Интересно и в същото време изключително позитивно е участието на съвсем млади автори, които работят редом до утвърдените. Това са абсолвентите от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ Катерина Чакърова от гр. Лом с проекта „Рамо до рамо“ и Дилян Ангелов от Трявна, чиято творба се нарича „Време“.
Цялата експозиция досега включва 42 творби от 29 български и чуждестранни скулптори, като се очакват и новите 4 произведения.
Амбицията на организаторите е Скулптурен симпозиум Мездра да се превърне в най-големия скулптурен музей на открито не само за България, но и извън нея.
Чуйте повече от звуковия файл.Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл..
В рубриката "Семейно рецепта" черпим вдъхновение от Международния кулинарно-фолклорен фестивал "Банатски вкусотии – традициите на моето село", който..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg