От 2019 г. в България 29 юни се отбелязва като Ден за безопасност на движението по пътищата. На този ден се отчитат резултати и се споделя опитът на различни организации и институции, работещи в тази област.
Сред толкова кризи и войни в световен мащаб, какво става с войната по пътищата у нас? Инж. Богдан Милчев от Института по пътна безопасност традиционно направи в "Нашият ден" своя анализ на тазгодишната ситуация:
"Изключително тъжно ми е, че ние, българите, не можем да случим на управленци, които не само да искат, а и да могат да променят средата, в която се движим. Така че тя да стане по-безопасна, по-здравословна, с по-малко жертви. От началото на годината досега са загинали 217 души, което е с 34 души повече спрямо миналата, рекордна по жертви, година. Има и още един резонен показател, по който ние изчисляваме риска, и той е натовареността. Данните на Института по пътна безопасност показват, че имаме близо 20% по-малко автомобили по пътищата в момента между градовете и близо 30% – в градовете. Високите цени на горивата са направили така, че използването на автомобил да се намали. Въпреки това ръстът на загиналите се увеличава с 15%. Това показва, че цялата ни транспортна система функционира на самотек.
Тази споделена отговорност, която ни се натрапва от миналия век, реално се превръща в пълна безотговорност. Искам завинаги да сложим край на това клише със споделената отговорност, защото шофьорът носи лична наказателна и административна отговорност, когато убие човек, и абсолютно никой не я споделя с него. А доставчикът на транспортната система – това са държавните институции 11 на брой – те пък носят своята отговорност да доставят безопасна тази транспортна система. Това е философията, която трябва да влезе в главите на цялото ни общество и най-вече на тези, които управляват."
За безопасността и движението по родните пътища в началото на активния летен трафик – повече можете да чуете от инж. Богдан Милчев , в звуковия файл.
"МЕД – месенето е демокрация" е инициатива, създадена от студенти от департаментите "Политически науки" и "Медии и комуникации" на НБУ, която цели да запознае учениците с демократичните инструменти, правото на избор, последствията от него и съобразяването с мнозинството. Участието в инициативата става чрез включването в интерактивна симулативна игра,..
Николай Конопов е родом от Свиленград, тромпетист, а днес и животновъд. След години работа в чужбина той се завръща в България, за да живее в малкото сакарско село Костур, от което е семейството на майка му. Неговото собствено семейство – съпругата му и трите му деца са до него в приключението животновъдство. Първоначално те отглеждат кози, а..
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните научни интереси са свързани с геофизиката, сеизмологията и глациологията. Освен академичната си дейност, тя е активен полярен изследовател, участвала вече в шест антарктически експедиции . През тази година..
Седмото издание на Въздушната обиколка на България стартира с особено символично значение – събитието е посветено на два важни юбилея: 100 години от присъединяването на страната ни към Международната въздухоплавателна конвенция и 110 години от създаването на първия български самолет от легендарния пилот и конструктор Асен Йорданов. В ефира на..
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg