Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Смъртта на Ботев – от чужди или от свои?

Снимка: Архив

В българската история има две събития, които продължават да задават въпроси и да нажежават емоциите – предателството на Левски и смъртта на Ботев. Забележително е, прочее, че с личностите на двамата светли българи са свързани и други още две загадки, разбунвали умовете – къде е гробът на Дякона и къде е покосен Ботев. Тоест, за двамата най-иконични образи на българската история ние продължаваме да тънем все едно в мъгла.

Е, вярно е, първият въпрос благодарение на огненото слово на Иван Вазов дълго време като че ли имаше своя отговор, оказа се обаче, че нещата не са чак толкова поетично ясни: появиха се множество публикации, оспорващи твърдението, че поп Кръстю е предателят; самият той с ревностно пристрастие до края на живота си се противопоставя на набеждаването.


Другият парещ въпрос е смъртта на Христо Ботев във Врачанския Балкан – вражески ли е куршумът, който го пронизва, или е наш, български. В своето забележително есе "Втората част на разговора" Цветан Стоянов слага в устата на Поета думите, че нарочно тръгва към своята Голгота, за да се чудят и маят българите до века дали пък не най-близките му хора не са му теглили куршума?

Камъкът на предполагаемото лобното място на Христо Ботев
А че са тъкмо те се опитва да докаже в своята книга режисьорът и писател Искрен Красимиров "Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи". Заедно с него и с Росен Тахов – автор на друга книга за смъртта на Войводата, "Убийството на Ботев. Чужд или свой е застрелял Поета", и с проф. Пламен Митев – признат експерт по щекотливите въпроси на българското Възраждане и на национално-освободителните ни войни, в "Премълчаната история" поставяме въпроса доколко съмненията в братоубийство са основателни и защо ги смятаме за такива.

Снимки: БГНЕС, Wikipedia


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Технология и природа: Кой избира какви ще бъдем?

За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..

обновено на 29.07.25 в 12:16
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Валентин Георгиев

В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..

публикувано на 28.07.25 в 17:05

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..

публикувано на 25.07.25 в 16:15

"Професия Човек" – деца рисуват портрети на социалните работници, които се грижат за тях

"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..

публикувано на 24.07.25 в 15:23

ДС срещу Българската православна църква

Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече.  Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..

публикувано на 23.07.25 в 16:35