За новата документална поредица на "Радиоенциклопедия“ "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва в "Нашият ден“ по програма "Христо Ботев“ авторката ѝ Николета Атанасова:
"В първия епизод, който се казва: "Низините излизат на сцената“, разказваме за времето между двете световни войни, когато се създават доктрините на фашизма, националсоциализма и болшевизма. Опитваме се да си представим какво е било времето точно след края на Първата световна война – излъгани, обезсърчени общества, безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, погубени идеали. Но по-важният въпрос, на който търсим отговор е, как Хитлер, Мусолини, Ленин и след него Сталин успяват да убедят масите и обществата да им повярват.
Вторият епизод се казва: "Култура на жестокостта“ и е за периода на Втората световна война. Кръстен е така, защото времената наистина са били жестоки не само заради начина на задържане на властта. А и заради отношението към хората – следени, подслушвани, гонени, антисемитизъм, а в края на войната и терминалните лагери на Хитлер и хилядите погубени в тях човешки животи по особено жесток начин. В този епизод имаме история на жена, тогава била дете, която оцелява в Аушвиц. За всичко това се разказва в епизода, но според мен задава и още по-важен въпрос. Как едни общества, след преживения ужас на ПСВ, могат да бъдат убедени да влязат отново във война. Не бива да подценяваме личностите, които запалват Втората световна война. И докато работихме по този епизод, през цялото време си говорихме, че паралелите със случващото днес в Русия и Украйна са смразяващи.
Втората световна война приключва и светът си мисли, че ще започне века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. И така стигаме до времето на социализма и третия епизод, който се казва: "Социалистически реализъм“. Неслучайно, защото в епизода са безценни метафорите, с които участниците през изкуството и един портрет на Вълко Червенков илюстрират това време. Говорим и за "социалистическия човек", който живее в "медиен затвор“, за еснафщината и тоталното откъсване на Източния блок от останалия свят. Все заради диктатори. Но не само. Ще чуем и истории за репресии, за лагери, за Чернобил. Ако в предишния епизод говорим за "Култура на жестокостта“, то в този епизод тази жестокост ще се надгради, обогати, разшири и ще приеме още много лица, като "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими държат в подчинение всички.
Последният четвърти епизод се казва "Домове, след смъртта". Ако поколенията между двете световни войни са били близки, в смисъла, че бащи и синове, майки и дъщери са воювали в две последователни войни, през къс период, то днес в Европа живеем, живеехме в дълъг мир. Войните бяха спомен. Но дали са урок, когато поколенията са се сменили. Днес Европа отново е във война. Заради войната, която руският президент Владимир Путин започна в Украйна. Връзката с домовете след смъртта на диктаторите от ХХ век е огромна.
На някои от тях домовете не се знаят – къде са погребани, от телата им не е останало нищо, заличени са. Само че не така стои въпросът с Москва. Единствената европейска столица, в която тялото на диктатора Ленин се пази все още в мавзолей. Защо? Само тялото ли или и идеологиите, или просто старите идеологии се използват, за да бъдат укротени масите, точно както миналия век? Тръгвайки от мавзолея – дом на диктатори след смъртта им, стигаме до наши дни и метафората за живота след смъртта и защо диктаторите от ХХ век имат последователи днес.“
Поредицата е с уникален звуков дизайн и музика, композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов. Четирите епизода ще бъдат излъчени през месец юли 2022 от 16:30 часа, по програма "Христо Ботев“ на БНР. Ще могат да бъдат намерени на сайта и подкаста на програмата.
Чуйте повече от звуковия файл.
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
