София е била на първо място в Европа по зелени площи, а днес само се смята за едно сравнително зелено място за живеене. Най-големият, богат и бързоразвиващ се град в България в действителност губи качеството си на живот. Всичко и всички са в София, но градът е сегрегиран. Оказва се, че именно той трябва да бъде подложен на интеграция, а не малцинствата в него, от които дори не осъзнаваме колко сме зависими. София доминира над всеки друг град в страната, но всъщност не може да диша от опита си да угоди на своите граждани. Да не говорим колко малка част от тях я познават и искат ли изобщо да се запознаят с нея.
Къде са днес зелените площи, къде са детските градини и площадки? Защо продължаваме да бъдем по средата на строителен бум, който прави недостъпни жилищата, на които всеки има право? Защо точно София, а и България като цяло, заема първо място сред европейските градове, в които хората живеят в най-пренаселените апартаменти, докато се строи като за последно? Защо дори не сме наясно колко точно са бездомните, скитащи из софийските улици? Защо на фона на цялото изобилие, с което разполага столицата, има толкова много непокрити нужди?
Това са ежедневните градски неравенства, на които всеки от нас е свидетел, но замита под килима. Въпросът обаче не е нито културен, нито морален, камо ли пък технически. Въпросът е свързан с политическите решения, които трябва да бъдат взети.
Жана Цонева, председател на Колектива за обществени интервенции (КОИ), който неотдавна организира форум за градските неравенства и събра на разговор хора, които обикновено не си говорят помежду си, е убедена, че за неравенствата трябва да започне да се говори именно политически. Трябва да бъде повдигнат въпросът за данъците ни, транспорта на града и разпределението на благата ни."Цялата система на представителната демокрация се е задъхала. Решение, за съжаление, не се вижда, защото не е само до говорене. Трябва да се появи някакъв политически субект, който да претвори това говорене вече в конкретна политика, която да работи за обществения интерес, а не за тази или онази фракция на елита. Иначе тези процеси, особено миграционните, няма да се обърнат", каза Цонева в "Какво се случва".
Повече чуйте в звуковия файл.
"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..
Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...
На 15 септември хиляди български ученици прекрачват прага на класната стая. Както винаги, има вълнения, надежди и предизвикателства за децата и учителите, но също така и за родителите и за цялата образователна система. Новостите, които предлага МОН, и очакванията за новата учебна година обсъждаме в "Нашият ден" с Ваня Станчева , старши..
Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна почва за пропагандата, както и реалните опасности от единовластие. Дълбоко уязвената "американска мечта" "Тревожи ме, че накъдето и да се обърна, виждам конфликти, на всички нива: международни..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
Дългоочакваната премиера на спектакъла "Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката" на режисьора Иван Пантелеев ще бъде на 19 и 20..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg