Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи", историята за едноличното управление и извънредната власт, "упражнявана безконтролно – диктатура".
По Земята столетия наред са стъпвали всякакви тирани – безскрупулни убийци, яростни завоеватели, жестоки кървави палачи. Но до началото на ХХ век светът сякаш е бил пожален от това на един континент в рамките на няколко десетилетия да маршируват "черноризците" на Бенито Мусолини, "кафявите ризи" на Адолф Хитлер или напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин.
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва как през изминалото столетие Европа събира в себе си толкова много диктатори, че континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсват няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Епизод 1: Низините излизат на сцената
Изгражда представа за времето след края на Първата световна война на излъганите, обезсърчени общества. Безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, които влизат в обществото, погубени идеали. "Човешкият живот е девалвирал – убивал си и до теб си виждал мъртъвци, насилието става обществено приемливо и това е нов феномен". На този фон се "раждат" доктрините на фашизма, националсоциализма и на болшевизма. Старият свят, този на "Бел епок", на рицарските правила за живеене, на "цивилизацията на нравите", се разпада не само в Ленинова Русия, но и в Италия на Мусолини и в Германия на Хитлер. Най-радикалните движения на Стария континент "се превръщат от утопия в реалност" и "революцията с кърваво насилие става примамлива".
Но по-важният въпрос е, как те успяват да убедят масите и обществата да им повярват, че "отстраняването на парламентарната демокрация и установяването на открита диктатура е онова лепило, от което гражданите имат нужда“. Това се случва и във фашистка Италия, и в хитлеристка Германия, и в болшевишка Русия. Едноличната власт на вожда е доминираща. Решенията са само негови и те се налагат през "овладяна полиция, страх, репресивни действия, създаване на паравоенни структури, функцията на армията се поема от тайна полиция, започва масово следене и контрол. И всички тези структури са работнически – така низините излизат на сцената“. Така, през идеята за тотален контрол, са подчинени животът, а и мислите на хората. Но диктатурите, особено съвременните, винаги "имат нужда от съгласие на обществата“, които са управлявани по този начин. "Двайсти век изобрети една непозната дотогава диктатура – тоталитарната“, която не може да мине без мобилизация на масите. Тези диктатури не биха били възможни без появата на такова средство за масово осведомяване, каквото е радиото, което позволява на тоталитарния диктатор "пряко да се обръща към масите".
Как радиото се превръща "от културен институт в инструмент на политиката", как работят тайните полиции и защо това са така наречените "униформени общества", слушайте в Първи епизод "Низините излизат на сцената" от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са авторски – композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg