Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Исландия чакат на опашка за доматена супа от 18 евро

7
Снимка: Магдалена Гигова

В миналия си разказ за Исландия ви разходих из Диамантения плаж, залива на най-големия глетчер в Европа и галерия с ледени скулптури в Рейкявик – все места в Исландия, откъдето се завърнах неотдавна.

Днес ще посетим Златния кръг и доматена оранжерия Фридхаймар. В онази част от света атмосферните условия са сурови и неприветливи. Ненапразно астронавтите тренират във вътрешността на страната, преди да ги изстрелят в космоса. Голдън съркъл обаче е място направено като за туристи. Само в един ден можете да посетите Националния парк Тингветлир, водопада Гълфос и гейзера Гейсир. Впрочем, името на това природно явление е исландският принос в световната лингвистика.

Резерватът е първият, създаден в Исландия, и единственият, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Там е и водопадът, който впечатлява не толкова със зрелищната си височина, колкото с това, че водите му внезапно „хлътват“ в пропаст и човек започва неволно да си мисли какво ли ще се случи ако случайно се подхлъзне в пенестите води. Е, поне давенето му ще бъде обагрено в златно – от играта на светлината пръските изглеждат скъпоценни.

Националният парк Тингветлир е единственото място в света, където можете да видите пукнатината, която се е образувала между евразийската и американската континентална плоча и за секунди да претичате от единия континент в другия.  На пръв поглед прилича на обикновен поток, но наситено синият цвят и вестта, че Исландия бавно се придвижва към Америка променят мнението.


В резервата Тингветлир е основан най-старият все още действащ парламент в света – исландският. От 930 година насам викингите се събирали веднъж годишно около един камък, обсъждали правилата, по които да живеят сред най-немилостивата природа на света и наказвали провинилите се престъпници. И така до 1798 година, когато парламентът бил преместен в Рейкявик.


Недалеч е замлъкнал гейзерът Гейсир, дал името си на всички негови събратя по света. Той не е изригвал от години, но комшията му Строкур изхвърля възторжено струя на всеки пет минути за радост на туристите, които ѝ правят пълна фотосесия.

Тъкмо споменатите вече гейзери, несметното количество термални и пресни води дават възможност в оранжериите на Исландия да се отглеждат дори банани. А парното там да е почти без пари.

Но в началото ви обещах разказ за най-прочутия доматен парник на острова. Червеният зеленчук се отглежда в оранжериите на Фридхаймар от 1946 година. Сегашните собственици поемат фермата половин век по-късно и я превръщат в истинска атракция. Реколтата им наистина е впечатляваща – 300 тона годишно, което е 18 процента от пазара на домати в Исландия. Чрез компютър се регулират необходимите за всяко растение топлина, вода, хранителни вещества грижи. Светлината преминава през тънкото стъкло на оранжерията и се допълва от лампи, електричеството за които идва от водноелектрически централи.

Сондажната вода, с която се отоплява е 95 градуса. Опрашването на доматите се извършва от специално внесени от Нидерландия земни пчели, брането се извършва на ръка, а ако се появят вредители не ползват пестициди, а хищни буболечки. Дотук всичко, макар и свръх екологично, е характерно за повечето оранжерии, но едва ли са много парниците с ресторантски маси между насажденията. И точно в това е хитрият маркетингов трик. Доматената супа на Фридхаймар е станала толкова прочута, че е част от забележителностите на Златния кръг, а за маса се чака поне 30 минути.

Срещу 18 евро получавате толкова чинии, колкото можете да изядете и комати дъхав, току-що изпечен хляб на корем. В менюто обаче има доста кулинарни причудливости като бира от домати, фреш от зелени домати, чийз кейк от домати, сладолед от домати, щрудел от домати, торта със сирене и доматено сладко. Сервитьорите, освен че могат да отърчат за върджин блъди мери, с наслада обясняват детайли по отглеждането на ценния зеленчук, който е червен, зелен, жълт, че и черен на цвят.
Снимки: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Велев , Ралица Събева и доц. Любомир Кендеров (от ляво надясно)

Край Созопол се намира единствената подводна гора в света

Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..

публикувано на 02.11.25 в 10:10
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25