Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Исландия чакат на опашка за доматена супа от 18 евро

7
Снимка: Магдалена Гигова

В миналия си разказ за Исландия ви разходих из Диамантения плаж, залива на най-големия глетчер в Европа и галерия с ледени скулптури в Рейкявик – все места в Исландия, откъдето се завърнах неотдавна.

Днес ще посетим Златния кръг и доматена оранжерия Фридхаймар. В онази част от света атмосферните условия са сурови и неприветливи. Ненапразно астронавтите тренират във вътрешността на страната, преди да ги изстрелят в космоса. Голдън съркъл обаче е място направено като за туристи. Само в един ден можете да посетите Националния парк Тингветлир, водопада Гълфос и гейзера Гейсир. Впрочем, името на това природно явление е исландският принос в световната лингвистика.

Резерватът е първият, създаден в Исландия, и единственият, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Там е и водопадът, който впечатлява не толкова със зрелищната си височина, колкото с това, че водите му внезапно „хлътват“ в пропаст и човек започва неволно да си мисли какво ли ще се случи ако случайно се подхлъзне в пенестите води. Е, поне давенето му ще бъде обагрено в златно – от играта на светлината пръските изглеждат скъпоценни.

Националният парк Тингветлир е единственото място в света, където можете да видите пукнатината, която се е образувала между евразийската и американската континентална плоча и за секунди да претичате от единия континент в другия.  На пръв поглед прилича на обикновен поток, но наситено синият цвят и вестта, че Исландия бавно се придвижва към Америка променят мнението.


В резервата Тингветлир е основан най-старият все още действащ парламент в света – исландският. От 930 година насам викингите се събирали веднъж годишно около един камък, обсъждали правилата, по които да живеят сред най-немилостивата природа на света и наказвали провинилите се престъпници. И така до 1798 година, когато парламентът бил преместен в Рейкявик.


Недалеч е замлъкнал гейзерът Гейсир, дал името си на всички негови събратя по света. Той не е изригвал от години, но комшията му Строкур изхвърля възторжено струя на всеки пет минути за радост на туристите, които ѝ правят пълна фотосесия.

Тъкмо споменатите вече гейзери, несметното количество термални и пресни води дават възможност в оранжериите на Исландия да се отглеждат дори банани. А парното там да е почти без пари.

Но в началото ви обещах разказ за най-прочутия доматен парник на острова. Червеният зеленчук се отглежда в оранжериите на Фридхаймар от 1946 година. Сегашните собственици поемат фермата половин век по-късно и я превръщат в истинска атракция. Реколтата им наистина е впечатляваща – 300 тона годишно, което е 18 процента от пазара на домати в Исландия. Чрез компютър се регулират необходимите за всяко растение топлина, вода, хранителни вещества грижи. Светлината преминава през тънкото стъкло на оранжерията и се допълва от лампи, електричеството за които идва от водноелектрически централи.

Сондажната вода, с която се отоплява е 95 градуса. Опрашването на доматите се извършва от специално внесени от Нидерландия земни пчели, брането се извършва на ръка, а ако се появят вредители не ползват пестициди, а хищни буболечки. Дотук всичко, макар и свръх екологично, е характерно за повечето оранжерии, но едва ли са много парниците с ресторантски маси между насажденията. И точно в това е хитрият маркетингов трик. Доматената супа на Фридхаймар е станала толкова прочута, че е част от забележителностите на Златния кръг, а за маса се чака поне 30 минути.

Срещу 18 евро получавате толкова чинии, колкото можете да изядете и комати дъхав, току-що изпечен хляб на корем. В менюто обаче има доста кулинарни причудливости като бира от домати, фреш от зелени домати, чийз кейк от домати, сладолед от домати, щрудел от домати, торта със сирене и доматено сладко. Сервитьорите, освен че могат да отърчат за върджин блъди мери, с наслада обясняват детайли по отглеждането на ценния зеленчук, който е червен, зелен, жълт, че и черен на цвят.
Снимки: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Чавдар Славов

Мовембър, или мъже за пример

Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..

публикувано на 25.11.24 в 12:10

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49