Сезонът на Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел завърши с поредица от спектакли на впечатляващата опера на Джакомо Майербер "Хугеноти". Творбата е сред най-ярките постижения в жанра на "grand opéra" – внушителен, мащабен спектакъл с големи исторически картини, разширени хорови сцени, балет и забележителни вокални партии. Операта описва невъзможната любов между католичката Валентина и протестанта Раул на фона на ожесточените религиозни войни във Франция през XVI век. Кулминацията на тази вражда е Вартоломеевата нощ с масовото избиване на хугеноти в нощта на 24 август 1572 г. Под понятието хугенот се разбира привърженик на калвинисткото протестантство в средновековна Франция.
Постановката в Брюксел е възстановка на изключително успешната режисура на Оливие Пи от 2011 г. В трактовката на френския режисьор историческият контекст на операта и днешният ѝ отзвук се преливат много плавно и хармонично. Оливие Пи изгражда ярки, внушителни живи картини, в които народните маси заемат важно място. Комплексната интрига е разказана ясно и логично. В дадени моменти режисьорът използва деликатен хумор. Еротизмът също присъства в постановката, особено в красивата сцена с къпането на придворните дами. Действието е изключително раздвижено, интересно и като цяло голямата продължителност на операта (четири часа и половина музика) не се усеща. Зрелищният декор на Пиер-Андре Вайц е мащабен и функционален. Смяната на сцените се осъществява много бързо с помощта на най-модерна техника. Костюмите – също създадени от Вайц, са едновременно исторически и модерни. Католиците сякаш изплуват от ренесансова картина, докато хугенотите носят строги черни одежди. Смразяващ ефект има финалната сцена с екзекуцията на протестантите. Постановка, която не е загубила нищо от свежестта си и директното си послание за безсмислието на всеки човешки конфликт.
От музикалните постижения на първо място бих искал да посоча изключителния принос на хора на "Ла Моне" в една много отговорна, богата и важна партия. Подготвени от Еманюел Тренке, хористите бяха ярко и релефно действащо лице в религиозната драма. Внушителни бяха мъжете в католическото тържество от първо действие, както и в известната "Благословия на сабите", даваща начало на касапницата. Изящни бяха дамите в градинската, кралска сцена. Впечатляващ бе и големият хоров финал на трето действие.
За соловите партии са необходими изпълнители от най-високо ниво - не случайно в края на XIX век в Метрополитън опера спектаклите на "Хугеноти" стават известни като "вечерите на седемте звезди". В Брюксел екипът също бе изключителен.
Централната партия на Раул дьо Нанжи е една от многото трудни роли, написани за прочутия Адолф Нури (ще спомена само тези на Арнолдо от "Вилхелм Тел" и Елеазар от "Еврейката"). В Брюксел Енеа Скала бе много пламенен Раул, който показа солидна гласова издръжливост и сигурен висок регистър в тестващата теситура. Италианският тенор изпълни с красива кантилена арията от първо действие в съпровод на виола д'аморе. Запомняща се бе и страстната стрета в края на операта, в която хугенотът призовава братята си на съпротива.
Невероятен Марсел – верният другар на Раул, бе басът Александър Виноградов. При всяка своя поява руснакът доминираше действието и впечатли с много звучен, обемен, топъл и дълбок глас. Страхотно прозвуча ефектната хугенотска, бойна песен "Piff, paff".
Холандското сопрано Ленеке Ройтен бе великолепна кралица Маргьорит дьо Валоа. В голямата ария от второ действие певицата показа както чудесна кантилена, така и бляскави колоратури.
При все, че ролята на Валентина не съдържа особено запомнящ се солов момент, тя е много важна в драматургично отношение. Френското мецосопрано Карин Дее се справи блестящо с трудностите със сигурна техника и качествен, изравнен вокал. Безспорен връх в целия спектакъл бе знаменитият дует на Валентина и Раул – сцена, наситена с голям емоционален заряд: двама млади хора, раздвоени между чувствата си един към друг и факта, че принадлежат към враждуващи религиозни групи. Дее и Скала наситиха тази сцена с голяма страст, а гласовете им се разтвориха в стратосферните ре бемоли.
Ведро настроение внесе участието на пажа на кралицата Урбан с двете си великолепни, виртуозни арии, изпълнени с голяма лекота и свежест от Амброазин Бре. С голям драматизъм бе белязано участието на баритона Никола Кавалие като неумолимия католически фанатик граф дьо Сен-Бри. Солиден бе и другият водещ баритон Виторио Прато в по-човечния образ на граф дьо Невер.
Спектакълът на 18 юни премина при изключителен успех и големият труд, положен от всички участници бе възнаграден от зрителите с дълги аплодисменти и ставане на крака.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg