Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Христо Христев: Боли ме, че отвореният исторически прозорец може да бъде счупен

Христо Христев
Снимка: Личен архив

Две години след началото на протестите през 2020 година, какво не направиха мейнстрийм медиите и политиците, за да предотвратят политическата, институционалната, а и всички кризи, в които сме днес, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ доц. Христо Христев, ръководител на магистърска програма "Право на Европейския съюз" в Юридически факултет на Софийския университет.

Контекст и медии

"Не бих казал, че държавата е в катастрофа. В една голяма част от големите телевизии и медии от години се прилага един много внимателно развит модел на информационен контрол. Имаме достатъчно обективни показатели, че българската медийна среда не е напълно свободна и че ключови елементи в тази медийна среда всъщност практикуват целенасочена информационна политика, за да внушават определени тези на българското общество. Правят го, защото правно и икономически над тях е наложен контрол, който ги обвързва с определени икономически и политически интереси. От тази гледна точка, за мен, те обслужват дневния ред на политическите фактори, свързани с политическото управление."

Настоящето управление

"Моята оценка от е, че независимо от добрите намерения на лидерите на "Продължаваме промяната", независимо от енергията и усилията им да проведат дневния ред, който заявяват, ние виждаме няколко неща: липсата на необходимата степен на подготовка, губене на критично важно време да се решават ключови въпроси, не особено убедителна политика на кадрите, които могат да свършат работата, която се цели да бъде свършена, и един стил на поведение, който е в посока на това да смятаме, че ние сме "открили топлата вода" и ще свършим чудеса, които никой друг не може да свърши. Но контекстът ни казва, че колелото вече е открито и история е имало и преди нас, и ще има и след нас. Мисля, че една немалка част от неуспеха да се развие по различен начин управлението им, освен от обективни фактори, свързани с влиянието на статуквото, са и определени дефицити, които има основната формация в управлението днес. За да бъде човек лидер, не е достатъчно да стои отпред и да говори красиви неща, които се харесват на публиката. Необходимо е да има общ мащаб да претворява казаното в конкретни действие, което ще доведе до други резултати на това управление.

Боли ме, че историческият прозорец, който е отворен, този шанс, който имаше нещо да се случи по друг начин, в крайна сметка може да бъде счупен от протагонистите на това, което имаме като основни политически формации в момента."

Избори на всяка цена

"Не разбирам защо се търси отиване към предсрочни избори на всяка цена. Не разбирам защо не се калкулират рисковете, които има в тази ситуация и защо се очаква, че резултатът от тези избори може да бъде по-добър и би имало парламентарно мнозинство и разположението на силите в парламента, което ще гарантира по-добра формула от тази в момента. Защото ние сме изправени пред мащабна война, пред икономическа криза и задълбочаваща се политическа криза, и рискът да нямаме стабилно управление е много голям. Питам се, дали отиваме на избори, защото наистина очакваме стабилно мнозинство, или защото не можем да разберем в дълбочина и мащаб проблемите, пред които сме изправени и рисковете, които стоят. ГЕРБ и ДПС са ясни, но другото не го разбирам. Самоцелното изпращане на избори по няколко пъти в година ще изпразни от съдържание тази политическа система и демократичните институции не трябва да имат никакви илюзии в това отношение."

Разпаднала се нация

"Ние имаме обща идейна криза в българското общество, свързана с това, че една немалка част от обществото ни няма ясни, смислени, ценностни ориентири за това как вижда развитието на българската държава и общество. Имаме и институционална криза, защото голяма част от институциите не функционират по своето предназначение. Имаме и политическа криза, свързана с това, че политическата система не функционира по начин, който позволява тя да решава проблемите, които са важни за българското общество. Причините за това са няколко.

Първата и най-важната е десетилетната задълбочаващата се тенденция на корупцията, превръщането на корупцията в доминанта на функционирането на българския политически живот, на българските институции и начина, по който мислят българските граждани. Това е унищожително.

Втората причина е задълбочаването на популисткото начало в политиката още от идването на Симеон Втори насам и формирането и развитието на партията на г-н Борисов - ГЕРБ и други формации, които се появиха. Иска ми се "Продължаваме промяната" да се обособи като една съдържателна, основана на ясни принципи и политически и идеи политическа  формация. Но те все още са някъде на границата между това да се развият в популисткия тип политици или да се опитат да се консолидират и стабилизират като една нормална европейска политическа партия."

Прокуратурата

"Проблемът в прокуратурата е свързан и с конституционната рамка, която тя има, и с начина, по който тя е тълкувана, и с изградената утвърдена споена във всичките ѝ брънки институционална култура. Този проблем изисква кардинално решение, което аз не виждам как може да бъде постигнато без конституционно или абсолютно парламентарно мнозинство, която ясно споено около една смислена визия за реформа. Но ако вземем невъзможността през последните шест месеца, докато законовото мнозинство не е налице и докато такива мерки могат да бъдат приети и проведени, има други способи, чрез които би следвало да опитаме да търсим решение на основните проблеми, които прокуратурата не може да реши. Да речем как функционира апаратът на вътрешна сигурност и в частност МВР. Когато постоянно отправяме упреци към прокуратурата, в нито един етап не трябва да забравяме, че тя не работи самостоятелно и че значителна част от работата по превенция, разкриване и разследване на престъпления се извършва от структури, които са в системата на вътрешна сигурност. Аз не мисля, че през изминалите шест месеца видяхме ясна визия и амбициозна програма за модернизиране и реформиране на системата на вътрешна сигурност. Нали затова искахме промяна, за да се променят нещата от последните десет години. Да се повтаря постоянно как Робин Худ ще реши едни проблеми, само защото е Робин Худ и заема една длъжност, е наивно, илюзорно и контрапродуктивно в дългосрочен период. Ако сме хора с рационално поведение и контекст в публичната среда, трябва да говорим за нещо друго, като например – ако нямаме конституционно или абсолютно мнозинство, което да направи кардинални реформи в прокуратурата, не може ли по някакъв начин да оптимизираме други правоохранителни структури, които да компенсират нейните слабости."

Прогноза

"На нашето общество му трябва още много време, още много страдания и неволи, за да израснем и виждаме малко по в мащаб и малко по в дълбочина ситуацията, в която се намираме, решенията, от които имаме нужда, и хората, които могат да ги дадат."

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Александър Миланов: 60% от новите случаи на HIV у нас са сред хетеросексуалните

Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..

обновено на 04.12.24 в 13:14
Доц. д-р Мария Левкова

Доц. Мария Левкова: За иновативното генетично изследване на рака на дебелото черво

Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година.  В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..

публикувано на 04.12.24 в 11:56

ДАФНИ с девета поредна изложба

В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението.  "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..

обновено на 04.12.24 в 11:36

Оралната грижа при децата и при възрастните

За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов.  Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..

публикувано на 04.12.24 в 11:09

Игри, симулации и знания: Ескейп стая за млади лидери в борбата с климатичните промени

Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..

обновено на 04.12.24 в 10:28