Мария Озтюрк за шедьоврите от захар

Тя е българка, която живее от 20 години в Истанбул. Тя е родена и израства  в Габрово. Завършва Художественото училище в Трявна, където усвоява тънкостите на дърворезбата, а след това специалностите "Скулптура“ и "Педагoгика на изобразителното изкуство” във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий“. Започва работа като преподавател в училище "Цанко Дюстабанов“ в родния си град.  Но любовта отваря нова страница в живота ѝ. Вече 20 години, заедно със своя съпруг, живее в един от световните мегаполиси – Истанбул.

Мария Озтюрк е шеф декоратор, която прославя България по света със своите шедьоври от захар.

"Хората, които се занимаваме със захарна декорация и които правим торти, защото всяка една торта, която ние правим, която даваме на наши клиенти или просто носим като подарък на наши роднини и приятели, е наш празник. Ако всеки човек празнува веднъж в годината с торта за рожден ден, ние празнуваме с всяка една торта, която правим“, споделя в "Нашият ден"  разказва световноизвестната сладкарка с български корени Мария Озтюрк.

Двамата със съпруга си доказват, че хора от две различни държави, с два различни езика, с две различни култури, с различни религии могат да бъдат заедно. "Ние не търсим разделението, ние не търсим разликите. Ние се чувстваме и по-богати, когато празнуваме празниците и на двете религии", казва Мария Озтюрк.

Една закъсняла поръчка на торта за детски рожден ден провокира Мария Озтюрк да пробва какво би могла да сътвори със собствените си ръце. Започва да чете рецепти онлайн. Убедена е, че украсата няма да бъде проблем. Тя смело посяга към това да твори със захар, като вкарва християнски и други символи, свързани с България.

Преди няколко години сънародничката ни пресъздава от захар и един от шедьоврите на българското изобразително изкуство – "Момичето с ябълките“ на Владимир Димитров - Майстора.

Всяка година българските декоратори, живеещи и в България в чужбина, си правим наш празник, но не само на тортата, но и на захарното изкуство, избирайки различни теми. Тази годината темата беше от "Месемврия до Несебър“, допълва Мария Озтюрк.