Бохемство е имало винаги, но някои негови проявления, особено около и след средата на миналия век, се очертават в исторически план като заредени с политическо, социокултурно и дори философско значение обществени метаморфози.
За нашето артбохемство в София, Пловдив, Бугргас и другаде е разговорът с писателите Чавдар Ценов и Антон Баев, с журналистката Мариана Първанова, автор на две книги за съответното явление в София и Бургас, и с доц. Йордан Ефтимов. Търсим паралели на явлението, защото вероятно чисто темпорално е неслучайно съвпадението на т. нар. "източно артбохемство" с хипи движението в САЩ, и събитията 68 година във Франция, анализирани в "Революция на хедонизма" на Панайотис Кондилис.
Нека уточним, че бохемството е състояние на духа, характерно с хедонистични нагласи, и че това състояние на част от човечеството го съпътства през цялата му история. Но кое е интересното за бохемския начин на живот, особено в артсредите, някъде откъм средата на миналия век у нас? Защо част от т.нар. ни "творческа интелигенция" обособи места с особен ореол, и защо този начин на живот се възприемаше и като своеобразен протест срещу догмата?
Според Чавдар Ценов действително може да се говори за бохемството и като конфликт между поколенията, поне в социологически план. Мариана Първанова запознава с култови места и заведения – свърталища на артбохемата от Бургас и София, а Антон Баев разказва за личности като поета Добромир Тонев и художника Георги Божилов - Слона от Пловдив. Според Йордан Ефтимов пък паралели между хипи-движението, парижките левичарски бунтове и българското бохемство могат да се чертаят, защото всичката тази активност е и политически мотивирана.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
