За първи път общоевропейският мониторинг на медийния плурализъм включва класация на държавите въз основа на средното им ниво на риск в четири анализирани области: основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване. Докладът "Мониторинг на медийния плурализъм в цифровата ера“ е предназначен да идентифицира потенциалните рискове за медиен плурализъм в държавите членки на ЕС и страните кандидатки. Изследването обхваща 27-те страни плюс Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.
Какво е мястото на България в този мониторинг, коментираме с Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Николета Даскалова, проф. Нели Огнянова и доц. Орлин Спасов са авторите на българската част на доклада.
"Сериозен проблем, който е характерен и за България, и за страни като Унгария и Полша, е проблемът, тъжно е, че го казвам в БНР, с обществените медии. Това е много ключово звено, за да имаме една по-плуралистична медийна среда. В България виждаме, че така чаканата реформа за начина на финансиране на обществените медии все още е в застой. Има един проектозакон, който просто не мърда наникъде в тази политически нестабилна ситуация. Полша и Унгария са двете единствени страни от ЕС, които са по-зле от нас в тази насока./…/ И там основният проблем е с обществените медии и изобщо с намесата на държавата и властта в медиите. И това е същественият проблем в тези страни – липсата на реформи и овластяване, дисциплиниране на медиите, отглеждане на послушни медии, включително, за съжаление, на обществените медии.“
Ефективната саморегулация
"Трябва да има ефективна саморегулация и желание от страна на самата среда да настоява да упражнява натиск към взимащите решения, за да се реализират някакви важни реформи. За мен беше много интересно да разгледам доклада на колегите от Германия, всъщност Германия е отличникът в тази класация с най-ниско измерено ниво на риск – около 20%. За сравнение България е със 66%. Най-високото ниво на риск, над 80%, е в Турция, където има сериозен проблем с правата на журналистите. Колегите от Турция казват, че не могат да смогнат да актуализират информацията за задържаните журналисти и публични фигури затова, че критикуват властта. /…/
Това, което ми направи впечатление от доклада на германските колеги, е, че там има много добре действащи обществени медии, изобщо надзорът над обществените медии е много качествен и в този надзор само 1/3 от участниците в него са политически ангажирани фигури, докато другите 2/3 са от така наречените "обществено значими групи“. В Германия имаме наистина активно участие на обществото като форма на надзор върху обществените медии.
В България, както знаем, това изобщо не е така. В Германия има ефективна саморегулация, прескодекс, който действа на практика и се спазва от големите новинарски медии и колегите казват, че просто няма доклади за нарушение на този кодекс, докато при нас проблемът е, че етичният кодекс е подписан от малка част от медиите и за съжаление няма тази сила, която трябва да има. Гилдията в България няма добра имунна система, не успява да излъчи достатъчно силно желание сама себе си да подобри. Някак си голяма част от гилдията се адаптира към тази проблематична, замърсена среда, успявайки да оцелява по един или друг начин и не мисли толкова за обществените приоритети, а именно доставянето на качествена информация на гражданите.“
Целия разговор можете да чуете в следващия звуков файл.
В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
