Между черното и бялото или как се живее, когато нюансите са заличени

През 2019 г. в онлайн изданието на в. “Труд“ е публикуван преводен материал от руската преса със заглавие "Педерастите в САЩ бият тревога“. Радослав Стоянов от БХК сезира Комисията за защита от дискриминация за този текст заради внушенията му спрямо хората с различна сексуална ориентация. Главният редактор на "Труд медия“ Петьо Блъсков обжалва решението на КЗД, но казусът стига до Административния съд, който се произнесе по случая преди седмица, с което се потвърждава решението на Комисията, а именно, че "публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора ("педерастите", "содомити", "перверзници"), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им – като агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност".

Решението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

В "Мрежата" Радослав Стоянов коментира: "Медийната среда в последните години в голяма степен е отражение на българското общество. Нито може да се каже, че е отишла към по-добро, нито към по-лошо, а може да се каже, че крайностите са се увеличили, т.е. среднината е някак намаляла за сметка на крайното отрицателно и на крайното положително. Това важи генерално за обществото. Хората са заличили нюансите в позициите си било за ваксините, било за Украйна, било за други конфликти, било за партии, правителства и за политически разни въпроси, било за социални въпроси като равноправието на различни маргинализирани групи и медиите следват този дневен ред на обществото. 

Има медии, които имат твърда редакционна политика, която е негативна, отрицателна, стигматизираща тези групи, представящи ги само в негативна светлина или пък в смешна, осмиваща ги светлина, и други медии, които са по-коректни и показват различни образи, дават глас на самите хора от маргинализираните групи да говорят за себе си, вместо някой друг да говори за тях. /…/ 

Това, което аз постигнах сега, за съжаление, е просто запълване на дупки. Сега запълних една дупка в град с много улици и с много дупки.“

Целия разговор можете да чуете в следващия звуков файл.

Снимка – Ирина Недева, БНР