През 2019 г. в онлайн изданието на в. “Труд“ е публикуван преводен материал от руската преса със заглавие "Педерастите в САЩ бият тревога“. Радослав Стоянов от БХК сезира Комисията за защита от дискриминация за този текст заради внушенията му спрямо хората с различна сексуална ориентация. Главният редактор на "Труд медия“ Петьо Блъсков обжалва решението на КЗД, но казусът стига до Административния съд, който се произнесе по случая преди седмица, с което се потвърждава решението на Комисията, а именно, че "публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора ("педерастите", "содомити", "перверзници"), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им – като агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност".
Решението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
В "Мрежата" Радослав Стоянов коментира: "Медийната среда в последните години в голяма степен е отражение на българското общество. Нито може да се каже, че е отишла към по-добро, нито към по-лошо, а може да се каже, че крайностите са се увеличили, т.е. среднината е някак намаляла за сметка на крайното отрицателно и на крайното положително. Това важи генерално за обществото. Хората са заличили нюансите в позициите си било за ваксините, било за Украйна, било за други конфликти, било за партии, правителства и за политически разни въпроси, било за социални въпроси като равноправието на различни маргинализирани групи и медиите следват този дневен ред на обществото.
Има медии, които имат твърда редакционна политика, която е негативна, отрицателна, стигматизираща тези групи, представящи ги само в негативна светлина или пък в смешна, осмиваща ги светлина, и други медии, които са по-коректни и показват различни образи, дават глас на самите хора от маргинализираните групи да говорят за себе си, вместо някой друг да говори за тях. /…/
Това, което аз постигнах сега, за съжаление, е просто запълване на дупки. Сега запълних една дупка в град с много улици и с много дупки.“
Целия разговор можете да чуете в следващия звуков файл.
Снимка – Ирина Недева, БНР
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg