Традиционното клише, че мъжете са от Марс, а жените от Венера, може да се окаже вярно в съвсем буквален смисъл. Ако следваме температурните предпочитания на половете, ще открием, че жените предпочитат по-високи температури, докато мъжете искат да им е хладно и това често става повод за сблъсъци относно степента на климатика или парното в офиса.
Оказва се обаче, че същите предпочитания са валидни за различни птици, прилепи и бозайници по простата причина, че видовете имат най-добри шансове за оцеляване, когато мъжките и женските поддържат дистанция помежду си.
Когато половете живеят разделени и се събират само в размножителния период, конкуренцията и агресията между мъжките намалява, намаляват и опасностите за нападения върху женските и малките.
За женската топлолюбивост има и друго обяснение: малките се раждат, без да могат добре да регулират температурата си и затова женските предпочитат да отглеждат потомството си на топло.
"Предполагаме, че различните температурни предпочитания на половете отразяват разликите в нервната система. Както реагират различно на болка, така реагират и на температура – гласи обобщение на едно израелско изследване, което 40 години е събирало и анализирало данни за поведението на прилепи (2500 индивида от 18 вида) и птици (почти 9000 индивида от 13 вида).
Повечето мъжки прилепи летят и живеят на по-голяма надморска височина, докато женските остават в равнините, където е по-топло. Подобни резултати се забелязват и при мишки и плъхове – мъжките предпочитат на по-хладно.
Така че температурните предпочитания при хората са се запазили не за да воюваме за климатика, а тъкмо обратното – да поддържаме дистанция помежду си и да си взимаме почивка едни от други в името на общото спокойствие" – допускат учените.
Тази особеност може да се свърже и с друг феномен, забелязан при човека и някои животни – в смесено обкръжение, женските имат повече физически контакти помежду си, за разлика от мъжките, които предпочитат по-голямата дистанция.
Можем да намесим и историята, която ни показва, че в редица култури жените и мъжете са обитавали различни помещения от къщата и са общували само в определени обстоятелства, спазвайки набор правила.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg