Да видят, да чуят, да докоснат земята на прародината – това е най-краткият път за децата, потомци на българските преселници в Бесарабия, да я разберат и обикнат. Нито четенето, нито разказите за България не могат да я направят така близка и позната, както личните впечатления. В това е убеден Олег Косих, председател на фонд "Български дух", който и това лято организира пътуване на българчета от Молдова в старата родина. 12 деца от танцовия състав "Твърдишка младост" в молдовската Твърдица, населена предимно с българи, показаха уменията си по време на Църногорския събор до Гигинския манастир, Пернишко, в края на юли. За няколко дни те имаха и наситена програма с посещения на природни забележителности и културни обекти в района.
Особено впечатление на младия танцьор Павел Доломанджи направил Подземният минен музей в Перник, от който научил за традиционния поминък на местните хора. Съставът има повече от 30 години история и много награди от състезания и фестивали, гордее се момчето. Пак иска да се върне в България, чиито планини и изобщо природата много му е харесала, и където хората са ги посрещнали много топло.
Как се поддържа българският дух? Лесно се поддържа, когато искаш да си го запазиш – разказва Олег Косих. Почти готов е петият брой на алманаха "Бесарабски гердан" с произведения на българи от различни страни. Фонд "Български дух" поддържа и електронното списание "Светлина", което дава информация на български език за българската общност в Молдова, тъй като част от хората живеят в села, разпръснати в южните краища на страната, и комуникацията помежду им е затруднена.
Повече чуйте в записа с Олег Косих и Павел Доломанджи.
Снимка – Асен Великов, Фонд "Български дух"
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
