"Климатичните промени са заговор, скроен от тайно общество", "това са неща, които не ни засягат", "борбата с климатичните промени са извинение за разглезени тийнейджъри да не ходят на училище" – всички ние поне веднъж сме попадали на подобно твърдение.
Конспирациите за климата са частен случай на магичното мислене, което обяснява сложни процеси и явления с прости и ефектни обяснения, които почти задължително снемат от нас отговорността.
Научният консенсус по темата звучи като отвлечен и абстрактен факт, на фона на Всеки-сам-си-преценя модата.
Това води до апатичност и отказ от поемане на дела лична отговорност, а липсата на обективна информация в медиите и незадоволителното ниво на разбиране на научни данни от населението, както и конспирациите за климата често водят до политически и социални конфликти, което се явява пречка пред вземането на адекватни стъпки на локално и глобално ниво.
Социалната психология е една от основните науки, занимаващи се с въпроса за конспирациите, било фикционални или базирани на реални явления. Климатичната психология е научна сфера, появила се още през 60-те години в САЩ и се занимава с връзката между човека и природата.
Как да не се поддаваме на измислени или манипулативни факти разказва Елица Станева-Бритън.
Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на "Климатека", тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ "Св. Климент Охридски"и магистратура в Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан". Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
