Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Жана Казанджиева: Най-важните 2 квадратни метра в живота – нашата кожа

доц. Жана Казанджиева
Снимка: Гергана Хрисчева

Кога и как страда човешката кожа? Очакванията са през 2025 г. половината от европейското население да има алергични изяви – било от страна на белия дроб, на уши-нос-гърло или на кожата. Сериозен е проблемът при малките деца. При тях атопичният дерматит за 10 години е нараснал три пъти – от 8 на 20-30 процента. Причината е във все повечето алергени в заобикалящата ни среда. Не бива да се пропуска диапазонът на болестите от екзема до обрив, уртикария и псориазис, границата между алергия и болестен процес.

В "За здравето" доц. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в Клиниката по кожни и венерически болести в Университетска болница “Александровска”, споделя, че "пандемията бе изпитание и се отрази върху работата на дерматолозите, защото за нас е много важно контактът на живо с пациента, тъй като една снимка никога не може да покаже плътността, цвета, обривите“. 

И допълва, че 70-80% от прекаралите Covid-19 се оплакват от косопад. Това не е изненада. Доста вирусни инфекции в миналото, включително петнистият тиф или чумата и др., са имали като последица косопада. До три месеца след прекарана короновирусна инфекция косата страда и се налага по-специална грижа.

Повече от  две десетилетия дерматолозите в Европа са част от кампанията "Евромеланома", която популяризира и разпространява информация за предотвратяване на рака на кожата, ранна диагностика и лечение. Най-често този вид рак се среща над 50 години и при хора продължително изложени на слънце. По-висок риск има при хората със светла кожа и лесно изгаряне на слънце, продължително или периодично излагане на слънце, използване на солариум, наличие на повече от 50 бенки, семейна история за рак на кожата, както и при хора над 50 години или при претърпяна органна трансплантация.

"През 2021 г. бе проведено проучване, което показва, че слагайки най-високият фактор, произведени по всички правила висококачествени защитни средства, ако нанесем фотозащитата само веднъж навсякъде, ние имаме само 20% на защитена кожа“, твърди доц. Казанджиева.

Някои от новите слънцезащитни продукти имат защита от синята светлина от видимия спектър, която се оказва, че една от основните по отношение на всички тези свободни радикали, посочва доц. Казанджиева.

Тя отбелязва, че витамин D, особено при хората със заболявания, при които задължително трябва да има фотопротекция и слънцезащита – това са заболявания като системният лупус, като порфирията, като някои генни дерматози – и при такива случаи тези пациенти трябва да ползват непрекъснато слънцезащитни продукти, и тези хора няма как да синтезират достатъчно витамин D.

Ето какво споделя д-р Наташа Цекова, началник на Клиниката по онкодерматология и дерматохирургия в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София.

"Мелономата е едно от най-злокачествените кожни тумори, които се появяват по кожата. За съжаление все още профилактиката не е на високо ниво, тъй като пациентите се диагностицират в напреднал стадий и с метастази в лимфни възли или във вътрешни органи“.

Според доц. д-р Казанджиева "най-важните 2 квадратни метра във вашия живот е вашата кожа. Това означава, че каквато и гарсониера или апартамент да имаме, ние на практика живеем в 2 квадратни метра и това е площта на нашата кожа”.

Целия разговор с доц. д-р Жана Казанджиева и д-р Наташа Цекова можете са чуете в звуковия файл.



По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Филип Кирилов: Светът ни принадлежи на децата, не на индустриите

В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение  "Ти решаваш", което кани и тази събота   Когато печалбата застрашава здравето..

обновено на 01.10.25 в 11:06

Социалните и трудови права на майките

След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..

публикувано на 01.10.25 в 09:36

Напрегнати дни за някои радиоводещи

Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..

публикувано на 30.09.25 в 17:05

Националната библиотека представя уникална индийска изложба

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..

обновено на 30.09.25 в 12:50

Продуктивността като оправдание за съществуване

В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с  проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността.  Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..

публикувано на 30.09.25 в 12:14