Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мефистофел в литературата не е лошият

Снимка: Pixabay

Защо писателите не само у нас, но и по света прибягват до образа на Дявола, когато искат да изразят някакъв бунт, несъгласие с морала на заобикалящия ги свят? Гьоте с "Фауст", Михаил Булгаков с "Майстора и Маргарита", но и нашите Христо Смирненски, а след него и Добри Жотев с "На гости у Дявола" провокират демона, за да получат исторически и нравствени проекции на битието, които силно се отличават от официалната пропагандна картина и общоприетите представи за правилност.

На тази тема, повлияла на много умове, а съответно – повлияла и на историята, e разговорът с професор Магдалена Костова-Панайотова, декан на Филологическия факултет в Югозападния университет "Неофит Рилски", с доцент Елка Димитрова – зам.-директор на Института за литература към БАН, и с писателя, преводача и сценариста Владимир Полеганов, работещ върху представители на т. нар. "български диаболици".

Доцент Димитрова интерпретира травестийните нотки в "На гости у Дявола" на Смирненски и проекциите на произведението у Добри Жотев в началото на 60-те на миналия век. Професор Костова-Панайотова търси корените на литературата, свързана с Мефистофел, у писатели като Калдерон де ла Барка, у Гьоте и Булгаков, и изтъква универсалността на символиката им, а Владимир Полеганов разказва за нашите диаболици Светослав Минков, Георги Райчев, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов и търси кой им е повлиял, както и има ли идеите им последователи днес.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Цената на паметта

Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни.   Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..

публикувано на 05.02.25 в 18:46

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15