В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани и се идентифицират с рискови фактори като наднормено тегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност.
Скрининговите проучвания по инициатива на Българската лига по хипертония и партньори, направени на публични места през годините, свидетелстват за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения. Това мотивира ежегодното провеждане на национални информационни кампании и масови измервания на артериално налягане в България.
В "За здравето“ проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония, споделя, че "българският пациент трябва да бъде информиран, да има достоверна информация, която да е база за вземане на адекватни решения и промени, когато стане необходимо“.
Артериалната хипертония е в основата на всякаква сърдечно-съдова патология. Различни изследвания показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. Мозъчният инсулт сам по себе си е втората водеща причина за смърт в целия свят, следваща сърдечно-съдовите заболявания и асоциирана с лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система.
"Отдавна е ясна връзката на високото артериално налягане с нивата на холестерола и затлъстяването и това води до мозъчен инсулт, миокарден инфаркт. Нови проучвания доказват много ясна и категорична връзка на повишеното артериално налягане с деменция и когнитивни нарушения“, допълва проф. Постаджиян.
Метаболитният синдром е изключително разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с артериална хипертония, увеличавайки значимо риска за сърдечно-съдови усложнения и бъбречни увреждания. Оптималните стойности на кръвното налягане зависят от пола, възрастта, психическото състояние, някои външни фактори и от момента през деня, в който се мери налягането. Стойности над 130 се считат за високи нива на систолно кръвно налягане, посочва проф. Постаджиян.Промяната на времето е стресов, рисков фактор за човешкия организъм. Има множество проучвания, които доказват, че резките климатични промени влияят негативно на сърдечно-съдовата система. Хората, предразположени към такива заболявания, са податливи и на резките климатични промени. През горещите летни дни диабетиците и тези с високо кръвно, трябва да се предпазват и да пият повече течности. Често се налага терапията на хипертониците да бъде леко модифицирана, особено когато се ползват диуретици, споделя проф. Постаджиян.
По думите му, мъжкото сърце старее по-бързо от женското. Прогнозата се влошава при обременена наследственост. Ако някой от близките (брат, сестра, родители, баби и дядовци) са имали сърдечно-съдови инциденти до 65 години, човек е в рисковата група. Но има и други фактори, които влияят върху състоянието и “възрастта” на сърцето, които могат да бъдат контролирани.
Целия разговор с проф. д-р Арман Постаджиян можете да чуете в звуковия файл.
Проф. д-р Арман Постаджиян е завършил Медицинския университет в София през 1997 г. Работи последователно в Клиника по пропедевтика на вътрешни болести, а от 2000 г. – в Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София. Проф. д-р Постаджиян е начело на катедра „Обща медицина“ в МУ-София и началник Отделение по кардиология към Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“, София. Председател е на Българската лига по хипертония от 1999 г., участник в международните проучвания EPOGH (European Projectin Genesin Hypertension) и HYVET (Hypertension in Very Elderly Patients Trial). Член е и на Дружество на кардиолозите в България и бивш негов председател.
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
