"Нетърпимост 1960", едноактна опера в две части от Луиджи Ноно

"Intolleranza 1960" ("Нетърпимост 1960") – едноактна опера в две части с музика на Луиджи Ноно и подзаглавие "Сценично действие в две части, основано върху идеята на Анджело Мария Рипелино".

Либрето: Луиджи Ноно, базирано върху текстове на Анри Алег, Бертолт Брехт, Пол Елюар, Юлиус Фучик, Владимир Маяковски, Анджело Мария Рипелино и Жан-Пол Сартр
Първо изпълнение: Венеция, Teatro La Fenice, 13 април 1961 г.

Действащи лица:
• Емигрант – тенор
• Приятелка на Емигранта – сопран
• Жена – контраалт
• Алжирец – баритон
• Жертва на изтезания – бас

Първа част
Един Емигрант е изморен от тежкия труд и мрачно ежедневие в чужда държава, където работи заедно с местни миньори. След като е напуснал родината си в търсене на по-добър живот, сега го е обзело желанието да се завърне. Жената, дала на Емигранта топлина и комфорт, се опитва да го убеди да остане. Когато осъзнава, че любовникът ѝ е решен да напусне, тя е огорчена и се заклева да отмъсти. Емигрантът потегля на път сам и стига до града. Неговото пристигане съвпада с мащабно политическо шествие. Полицията се намесва и арестува няколко протестиращи, включително и Емигранта, въпреки че той не участва в митинга. Напразно чужденецът се опитва да се оневини. Емигрантът настоява, че просто е минавал наблизо по пътя си към родината, не е участник в размирици и няма какво да признава. Арестуваните протестиращи са подложени на насилие и изпратени в концентрационен лагер. Затворниците страдат и скърбят за жестокото потисничество, на което са подложени. Слепият поет внимателно наблюдава бруталните сцени, без да се намесва. Хорът на затворниците отчаяно плаче за свобода, докато полицията продължава да тормози жертвите си. Емигрантът и един Алжирец решават да избягат от лагера, въодушевени от решението си да започнат нов живот на свобода. Двамата успяват: копнежът на Емигранта по дома му се превръща в реалност.

Втора част
Слепият поет говори на публиката. Никой не разбира приказките му, всички избухват в смях. Тълпата страда мълчаливо. Когато една жена започва да говори против войната и ужаса, Емигрантът я разпознава като глас на надежда в изолацията си. Емигрантът и Алжирецът искат да се бият заедно за по-добър свят. Жената, която Емигрантът е изоставил в миньорското село, се появява като дух. Заедно със спътника си, Емигрантът я пренебрегва. Хорът на емигрантите и техните жени спътнички пеят стихове от поемата "Нашият марш" на Владимир Маяковски. Емигрантът и Алжирецът бавно приближават дома си, но граничната река е пълноводна. Нивото на реката се покачва и тя прелива; потопът отнася жителите на града и земите им, както и Емигранта и неговия спътник към гибелта им. Оцелелите от потопа се заемат да осигурят по-добро бъдеще за следващото поколение. Те пеят текст от Брехт: "Вие, които ще излезете от наводнението … мислете за нас с търпение".