Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Сперматозоиди от мишка оцеляха в космоса и заченаха здраво потомство

Снимка: Pixabay

Възможно ли е в среда на ниска гравитация, бомбардиране от високоенергетични частици, различен газов състав, радиация и пр. и пр. да се размножават животни в космоса? Ако искаме да виреем в космическото пространство, трябва да се научим и да се възпроизвеждаме там, което до момента ни убягва.

При скорошен експеримент здрави мишки се родиха след зачеване със сперма, съхранявана 6 години на Международната космическа станция (МКС), където увреждащата ДНК радиация е 100 пъти по-силна от тази на Земята.

Експериментът е проведен от японски учени. Част от пробите били върнати след 9 месеца, някои след година и 9 месеца, а последната проба след близо 6 години, най-дълго престоялата биологична проба на МКС.

Изследователите лиофилизирали сперма на мишка, техника, която позволила сперматозоидите да бъдат запазени при стайна температура повече от година.

Сперматозоидите били изстреляни към МКС през август 2013 г. и след като пристигнала, астронавтите ги съхранявали във фризер при минус 95 градуса по Целзий.

Подобни експерименти предполагат, че и човешка сперма може да се окаже устойчива в космоса и в случай на фатален катаклизъм на Земята да изиграе роля в потенциално заселване на космическа колония в една нова техно-биологична версия на Ноевия ковчег.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54