"Българинът трябва да спре да се самосъжалява, просто да събуди отново паметта си и да носи с гордост това, което е видял, докато е бил дете и тийнейджър", твърди Валери Йорданов. Неговата дебютна книга "Гризачи" беше представена за първи път на читателите в рамките на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония". Основата ѝ се крепи именно на умението ни да пазим спомена за тези преди нас и за техния път в живота, тяхното "биване".
Валери е дълбоко свързан с костите на предците си и това е един от мотивите му да напише сборника с разкази от дядовци и внучета.
"Корените са много важни, за да можем да бъдем себе си, да ги помним и да ги възпитаваме в децата си", казва той. "Гризачи" въобще не е някакъв амбициозен опит да дам философии и насоки, моята идея беше децата ми, като я прочетат, да знаят кой е прадядо им от една проста случка. Или чичото на дядо им, или някой друг от фамилията. А пък историите се покриват с много животи, което ме радва, и затова мисля, че ще са любопитни на хората."
Според актьора сборникът с "незаснети разкази" преди всичко ще събуди фантазията на читателите.
"Това са картини от моя живот, обаче когато една книга е добра, един разказ е добър – ако е добър, читателят, докато го чете, го снима сам. Със своята визия, със своите цветове, усещане, мирис, вкус и всичко останало. И ако това нещо им повлияе по този начин, значи наистина си е заслужавало да го пиша този разказ. Ако не успее – значи трябва да се уча още да пиша."
"Гризачи" е книга, написана в пандемично време, която припомня, че не трябва да забравяме да наблюдаваме какво се случва около нас и в никакъв случай не бива да се вторачваме в себе си.
За Валери Йорданов суетата е едно от най-лошите заболявания на обществото, а най-голямата грешка на човека е, че подценява живота на чуждите.
"Когато ти имаш чужди, вече почвам да се съмнявам, че близките са ти близки и че ти самият разбираш защо си тук и какво се опитваш да докажеш... В "Гризачи" е много интересно, че героите – това са истински случаи на мои предци, те не подценяват. При тях няма неуважение, там има несъгласие", подчертава той.
Валери Йорданов е познат като актьор, режисьор и сценарист, като хъш и ученик на Мастъра. От Стефан Данаилов той знае какво е вяра в себе си и как да я подхранва. Другите му учители са улицата и планината.
"На улицата ти срещаш всякакви хора и там всяка излишна суетност в даден момент бива наказана, по един или друг начин. Дори човек да е успял, той в един момент се чувства самотен. В планината разбираш колко си малък и земен, ако имаш акъл. Ако нямаш – тя може да те погуби. Те, събрани заедно, те лишават от суета и от излишните думи, излишните прилагателни, с които да се дообясниш на всички останали какво чувстваш. Просто те правят по-конкретен, което е нещо важно."
Валери Йорданов желае приятно четене на своите читатели и искрено би се зарадвал, ако са несъгласни с "Гризачите", защото това би означавало, че и те имат своите ярки примери в живота. Той е на мнение, че в дни като днешните понякога забравяме, особено младите, що е то чест, достойнство, уважение и дълг, но има причина и за това.
"Не искам да твърдя, че подценявам днешните младежи и деца, просто начина, по който животът се стоварва в момента върху тях – липсата на село, на земя, на ежедневно забележимите ценности, а не тези, които им се набиват от медии, интернет, компютри, от приятели и модерност – тази липса ги обърква много и те неминуемо започват да се давят в нея. Затова си мисля, че трябва да се опитаме, "Поне опитах" – една любима моя реплика на Мак Мърфи от "Полет над кукувиче гнездо".
Трябва да се опитаме да помним – усещанията, връзката помежду ни, между поколенията – и да не забравяме каква следа оставаме след себе си. От тези мисли започва и разговорът с Валери Йорданов в звуковия файл.
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана...
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg