"Защо трябва всеки път да ме разплакваш?", каза тя на Маргарита Младенова, докато бършеше сълзите си и я гледаше право в очите. Една от всички, в които дълго след края на "Мислещите тръстики" отекваха думите на Миряна Башева, сълзите ѝ бяха от радост. Като на голяма част от зрителите в салона. Някои от тях дори не се сдържаха по време на спектакъла и наддаваха по едно звучно "Браво!", а в самия край дълго ръкопляскаха.
Двайсет момчета и момичета говореха с гласа на един от апостолите на съвременната българска поезия, какъвто безспорно е Башева. "Младеновите" бяха истинско събитие за публиката на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония".
Те възкресяват на живо поетичния свят, максимализма и неотстъпчивостта спрямо истината на поетесата. Макар да са едва втори курс в НАТФИЗ, студентите на Маргарита Младенова съзнават в какво пътуване в думите на Миряна Башева участват всеки път, когато съживят поезията ѝ на сцената.
Идеята, композицията и постановката на "Мислещите тръстики" – дело именно на Младенова, която има самочувствието на режисьора, притежаващ най-силно умението да усети и предаде убежденията на Миряна – доказват, че поезията е силно човешко действие.
Интуиция за битие прозира в стиховете на Башева и говори за това, че "не сме току-така тука" – на този свят, в това време, в този наш живот. Неуместно е да съществуваме, но все пак ни има. Има и смисъл в това и не трябва да спираме да го търсим.
"Опозиция на скепсиса стоеше в нея, затова беше цял човек, труден за самия себе си и за близките си, каквато беше и поезията ѝ", каза в "Артефир" Маргарита Младенова. "Не бива да искаме доказателства за смисъла, ние трябва да ги открием сами и да не очакваме животът да ни го потвърждава. Тази битка за смисъл, всъщност битка за дух и за духовни прозрения, определя света на Миряна и на представлението", добави още режисьорката.
Според нея животът е пълен с неизбежни подробности и макар всичко около нас да ни ръмжи, трябва да правим мъчния подбор между важно и маловажно. Липсата на този баланс е причината да потъваме все по-надълбоко. Най-точната мярка за това колко неизбежно газим в подробностите обаче е максимализмът на поета. Особено когато поетът е Миряна Башева. Точно тя ни припомня, че е друго това, което ни води, и всичко се случва между свободата, любовта и смъртта.
А в какво се крие любопитството на "Мислещите тръстики" и имат ли те силата да понесат бъдещето си Маргарита Младенова разказва в звуковия файл.
На 5 февруари отбелязваме 105 години от рождението на една от най-обичаните български детски писателки – Леда Милева. Поетеса, преводач, общественик, тя остави дълбока следа в културната история на България със своите творби, изпълнени с топлина, мъдрост и обич към най-малките. В специалното издание на рубриката "Архивите са живи" звучи гласът..
Да мяташ фолк екзотиката между острите зъби на кръвожадните жанрове, за да чуеш (и видиш) кой от тях в чий хоризонт ще се удави, отдавна не е нещо ново и от експеримент залегна трайно в репертоара на редица групи от различни краища на света. Сред най-умелите майстори на тая весела и забавна бод-тропоска са швейцарските пионери "Елвейти"..
В моноспектакъла "Доброто тяло" актрисата Аделина Петрова и режисьорката Анастасия Събева изследват на какво е готова една актриса, за да спечели кастинга за мечтаната си роля, кастинга в любовта или просто в живота? Какви неща вълнуват актрисата зад кулисите, когато не я виждаме, и какви неща вълнуват обикновената жена, която всъщност..
Френският артист Стефан Патрик Моасе - Zaïzaï, журналист по професия, живее в България от години, женен е за Мария Касимова-Моасе, учи усилено български език и обича страната ни. Неговата първа изложба – експозиция от колажи, озаглавена "В главата ми" , бе открита на 9 януари и продължи до 25 януари в столичната галерия "Ракурси". Стефан..
Младата галерия "Риволи" на семейство д-р Николай Болтаджиев и Елена Болтаджиева, с фокус към международното модерно изкуство, откри четвъртата си подред изложба със съвременни португалски стрийтарт художници. Графити изкуството е символ на свободното изразяване, което творбите ясно показват. Шестнайсет са платната, с които творците..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
