Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любопитството на "Мислещите тръстики" и поезията като силно човешко действие

Снимка: Яна Лозева/sfumato.info

"Защо трябва всеки път да ме разплакваш?", каза тя на Маргарита Младенова, докато бършеше сълзите си и я гледаше право в очите. Една от всички, в които дълго след края на "Мислещите тръстики" отекваха думите на Миряна Башева, сълзите ѝ бяха от радост. Като на голяма част от зрителите в салона. Някои от тях дори не се сдържаха по време на спектакъла и наддаваха по едно звучно "Браво!", а в самия край дълго ръкопляскаха.

Двайсет момчета и момичета говореха с гласа на един от апостолите на съвременната българска поезия, какъвто безспорно е Башева. "Младеновите" бяха истинско събитие за публиката на 38-ите Празници на изкуствата "Аполония".


Те възкресяват на живо поетичния свят, максимализма и неотстъпчивостта спрямо истината на поетесата. Макар да са едва втори курс в НАТФИЗ, студентите на Маргарита Младенова съзнават в какво пътуване в думите на Миряна Башева участват всеки път, когато съживят поезията ѝ на сцената.

Идеята, композицията и постановката на "Мислещите тръстики" – дело именно на Младенова, която има самочувствието на режисьора, притежаващ най-силно умението да усети и предаде убежденията на Миряна – доказват, че поезията е силно човешко действие.

Интуиция за битие прозира в стиховете на Башева и говори за това, че "не сме току-така тука" – на този свят, в това време, в този наш живот. Неуместно е да съществуваме, но все пак ни има. Има и смисъл в това и не трябва да спираме да го търсим.


"Опозиция на скепсиса стоеше в нея, затова беше цял човек, труден за самия себе си и за близките си, каквато беше и поезията ѝ", каза в "Артефир" Маргарита Младенова. "Не бива да искаме доказателства за смисъла, ние трябва да ги открием сами и да не очакваме животът да ни го потвърждава. Тази битка за смисъл, всъщност битка за дух и за духовни прозрения, определя света на Миряна и на представлението", добави още режисьорката.

Според нея животът е пълен с неизбежни подробности и макар всичко около нас да ни ръмжи, трябва да правим мъчния подбор между важно и маловажно. Липсата на този баланс е причината да потъваме все по-надълбоко. Най-точната мярка за това колко неизбежно газим в подробностите обаче е максимализмът на поета. Особено когато поетът е Миряна Башева. Точно тя ни припомня, че е друго това, което ни води, и всичко се случва между свободата, любовта и смъртта.

А в какво се крие любопитството на "Мислещите тръстики" и имат ли те силата да понесат бъдещето си Маргарита Младенова разказва в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ан Апълбаум

Ан Апълбаум за автокрацията в света днес

Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...

публикувано на 19.04.25 в 09:45

Следата Шекспир – образование и бъдеще

За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..

публикувано на 19.04.25 в 08:55

Георги Заркин – писателят и журналист, който не преклони глава

85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..

публикувано на 18.04.25 в 16:27
Марио Варгас Льоса

Преводачката Емилия Юлзари за Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...

публикувано на 18.04.25 в 15:09

Българска следа в латвийския сериал "Съветски дънки"

Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..

публикувано на 18.04.25 в 13:05