Една от народните носии, представена на събора в Жеравна, предизвика невиждана полемика в социалните мрежи?
За историята на носията, за спецификите, които носи, и за трудностите по нейното възстановяването разказва в “Нашият ден“ Яни Ангелов, 24-годишен младеж, посветил живота си на традициите в българския фолклор.
По думите му това е облеклото на българката от онзи край отпреди 120 години. Заедно с няколко съмишленици Яни решава да я покаже отново на света и на съвременниците, като реставрират сукмана и зашиват шивицата така, както е изглеждала тогава.
“Коментарите във Фейсбук са на хора, които не са запознати с историята, затова трябва да се внесе допълнителни обяснения. В тази носия няма нищо мюсюлманската или каракачанската", уточнява Яни.
“Носията си е българска, типично наша, от Малко Търново. Най-многобройното население в Странджанската етнографска област са рупците, най-голямата етнографска група.
Преди години си казах, че на Фестивала в Жеравна не се е показвала характерна странджанска носия. Все още се намират платове, за да се възстанови такава, но след време може и да изчезнат. Намират се в антикварни магазини, при търговци на дребно, има и групи за продаване във Фейсбук“, посочи той.
Ангелов сподели също, че най-трудна за възстановяване е била салтамарката (къса горна дреха, обшита с кожа):
“Тя е много трудна за изработка, самата кройка е специфична. Не за всичко можеш да намериш плат и бяхме принудени да изработим наново някои платове.“
Чуйте пълния разказ на Яни Ангелов в звуковия файл.
Снимки: facebook/festival.jeravna
Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..
Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов : "Чистото и задълбочено политическо..
Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg