Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо народна носия от Фестивала в Жеравна предизвика полемика в социалните мрежи?

Снимка: facebook/festival.jeravna

Една от народните носии, представена на събора в Жеравна, предизвика невиждана полемика в социалните мрежи?

За историята на носията, за спецификите, които носи, и за трудностите по нейното възстановяването разказва в “Нашият ден“ Яни Ангелов, 24-годишен младеж, посветил живота си на традициите в българския фолклор.

По думите му това е облеклото на българката от онзи край отпреди 120 години. Заедно с няколко съмишленици Яни решава да я покаже отново на света и на съвременниците, като реставрират сукмана и зашиват шивицата така, както е изглеждала тогава.


“Коментарите във Фейсбук са на хора, които не са запознати с историята, затова трябва да се внесе допълнителни обяснения. В тази носия няма нищо мюсюлманската или каракачанската", уточнява Яни.

“Носията си е българска, типично наша, от Малко Търново. Най-многобройното население в Странджанската етнографска област са рупците, най-голямата етнографска група.

Преди години си казах, че на Фестивала в Жеравна не се е показвала характерна странджанска носия. Все още се намират платове, за да се възстанови такава, но след време може и да изчезнат. Намират се в антикварни магазини, при търговци на дребно, има и групи за продаване във Фейсбук“, посочи той.

Ангелов сподели също, че най-трудна за възстановяване е била салтамарката (къса горна дреха, обшита с кожа):

“Тя е много трудна за изработка, самата кройка е специфична. Не за всичко можеш да намериш плат и бяхме принудени да изработим наново някои платове.“

Чуйте пълния разказ на Яни Ангелов в звуковия файл.

Снимки: facebook/festival.jeravna


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росица Дикиджиева в БНР

Балетът като семейство и мисия с Росица Дикиджиева

Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..

публикувано на 14.09.25 в 12:07

Кръстът – между вярата, надеждата и любовта

На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София.  Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..

публикувано на 14.09.25 в 09:30

Двуезични мостове: Виена посреща първата среща на българските неделни училища в Австрия

Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..

публикувано на 13.09.25 в 13:05
Капитан I ранг о.р. Васил Данов от Атлантическия съвет

Васил Данов: Русия се готви за война срещу НАТО

Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов,  член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..

публикувано на 13.09.25 в 09:15
Мария Спирова

Мария Спирова: Държавността у нас се дефинира от тези, които я заграбиха

Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката  Мария Спирова . "Класическият отговор  ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите.  В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...

публикувано на 13.09.25 в 08:55