Една от народните носии, представена на събора в Жеравна, предизвика невиждана полемика в социалните мрежи?
За историята на носията, за спецификите, които носи, и за трудностите по нейното възстановяването разказва в “Нашият ден“ Яни Ангелов, 24-годишен младеж, посветил живота си на традициите в българския фолклор.
По думите му това е облеклото на българката от онзи край отпреди 120 години. Заедно с няколко съмишленици Яни решава да я покаже отново на света и на съвременниците, като реставрират сукмана и зашиват шивицата така, както е изглеждала тогава.
“Коментарите във Фейсбук са на хора, които не са запознати с историята, затова трябва да се внесе допълнителни обяснения. В тази носия няма нищо мюсюлманската или каракачанската", уточнява Яни.
“Носията си е българска, типично наша, от Малко Търново. Най-многобройното население в Странджанската етнографска област са рупците, най-голямата етнографска група.
Преди години си казах, че на Фестивала в Жеравна не се е показвала характерна странджанска носия. Все още се намират платове, за да се възстанови такава, но след време може и да изчезнат. Намират се в антикварни магазини, при търговци на дребно, има и групи за продаване във Фейсбук“, посочи той.
Ангелов сподели също, че най-трудна за възстановяване е била салтамарката (къса горна дреха, обшита с кожа):
“Тя е много трудна за изработка, самата кройка е специфична. Не за всичко можеш да намериш плат и бяхме принудени да изработим наново някои платове.“
Чуйте пълния разказ на Яни Ангелов в звуковия файл.
Снимки: facebook/festival.jeravna
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg