Доц. д-р Вихра Баева: Фолклорът се мени заедно с околния свят

Всяка година през месец август се провежда Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна, чрез който има възможност младите да се пренесат столетия назад, да се докоснат до българските народни традиции, танци, бит и обичаи, лишавайки се от съвременните удобства и мобилни устройства.

Фестивалът е създаден е през 2008 година по идея на Христо Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на НФА „Българе”.

Завръщат ли се младите българи към корените и традициите си?

• Българка, отрасла в Германия, идва всяка година за Фестивала на фолклорната носия в Жеравна 
• Защо народна носия от Фестивала в Жеравна предизвика полемика в социалните мрежи?
  

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Вихра Баева, фолклорист, етнолог и културен антрополог:

“Има различни подходи към фолклора, реално и аз не съм от големите фенове на Фестивала в Жеравна, изобщо на комерсиализирането на българските традиции. Изконно те са нещо много красиво и истинско. Когато навлезе елементът на комерсиализация, недостатъчно познаване и изкривяване на дълбинния смисъл се превръща в кич. И това за хората, които се занимават професионално с етнология е трудно за преглъщане. Ние като изследователи просто трябва да регистрираме това, което се случва, но в чисто човешки план имаме своите емоции“, казва тя и допълва:

“Като алтернативен вариант съществуват съборите от типа на Копривщица. Ние като изследователи осъзнаваме, че нещата не могат да се запазят във вида, в който са били преди 100 години. Фолклорът е нещо живо, което се развива и променя във времето, но все пак има едни пластове, свързани с обичаи, облекло, начини на изпълнение, които са много ценни и си струва да се опитваме да ги съхраняваме доколкото е възможно.“

Фолклорът се мени заедно с околния свят

“От една страна е глобализацията, от друга, като противовес на нея е този стремеж към завръщане към корените, към местното, националното и локалното. Това се наблюдава в целия свят, като две тенденции, които действат в противоположни посоки. Възможно е постигането на балансът между глобалния гражданин на света и човекът, който има своите корени и идентичност. Големият проблем е, когато се стигне в крайности или пълно отричане на националното. Или пък обратно някакво вкопчване и впиване в националното.

Предизвикателствата са най-различни, но за нас винаги е интересно, защото в областта на фолклора и културните процеси, които наблюдаваме, винаги нещо се случва“, коментира още тя в ефира на “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.