Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да си влюбен в ледения континент

Христо Пимпирев или антарктическият стопаджия

Антарктида, това е земният път към космоса

Снимка: bai-bg.weebly.com

Нова книга за човек с топло сърце, посветил живота си на изучаването на студения континент. Личност, позната ни със своите научните открития, но все още  не познат добре като обикновен човек  с необятни мисли и мечти. "Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия" е името на книгата, която до 11 септември може да бъде отрита на Алеята на книгата пред НДК, след това ще бъде достъпна и в книжарниците в страната.

Повече за книгата в "Нашият ден" споделя автора Иглика Трифонова. "Един изключително интересен човек, но чрез книгата ще го видят в една нова светлина, като човек. Ще разберат как от неговата лична мечта става държавна политика. България има своя база на Антарктида, има ежегодни експедиции, дори имаме и кораб", казва тя.

Книгата е построена като пътешествие. Авторката е част от българските експедиции от 16 години насам. Тя е изминавала огромното разстояние до Ледения континент с проф. Пимпирев пет пъти и това я провокира да разкаже, какво означа да пътуваш с човека превърнал се в емблема на българската наука в Антарктида.

"Антарктика е един континент, който все още е terra incognita, най-малко изученият с най-суровото време с най-девствената природа, без постоянно население, така че тя има много голяма връзка с космоса. Там е земният път към космоса. Неслучайна се правят всички експерименти за космическите полети. НАСА там тренира астронавтите си, заради изолираността от населения свят“, посочва проф. Пимпирев.

  Проф. Христо Пимпирев: Антарктида е зона, която е изключително богата на полезни изкопаеми

 30 години българи и испанци на Ледения континент

 За опазването на Антарктида, трудния старт на българската експедиция и пингвина Гошо

Според него това е „калейдоскоп на моя живот“. Книгата го  разголва, защото разказва живота си. Тя е едно своеобразно пътешествие по време на антарктическа експедиция.  Това е един разказ за живота на проф. Пимпирев. За  неговите експедиции до Непал, Хималаите, Южна Америка и Виетнам. 
Интересен факт е, че книгата е събрала мнения за проф. Пимпирев от всички  български президенти с изключение покойния Желю Желев.
 "Самото присъствие на една държава в Антарктида е една много сериозна външна политика", посочва проф. Пимпирев. И допълва, че "имаме страхотна привилегия, постигната с Антарктическо стопаджийство".
Леденият континент има изключително  значение за живота на цялото човечество и необходимостта да бъде съхранен като място за мир и изследвания и запазен в този си вид за бъдещите поколения.
Целия разговор за  тайните на Ледения континент с Иглика Трифонова и Христо Пимпирев може да чуете в звуковия файл.

Иглика Трифонова е участник в пет български експедиции до Антарктида. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии. Председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват следващи поколения млади изследователи да станат полярни учени.

Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 30 български антарктически експедиции. Автор на 11 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Проф. Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на Земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида носят неговото име.
Снимки: bai-bg.weebly.com, knigomania.bg
По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Морето, радиото и добротворството: БНР Бургас навърши 13 години

Вече 13 години Българското национално радио – Бургас развива своята дейност и е неизменна част от медийния и културен живот на Южното Черноморие. Рожденият ден на регионалната радиостанция беше отбелязан със специално събитие – изложба на картини с кауза, под надслов "Магията на пленерната живопис – морето ". Изложба на картини с кауза и на ретро..

публикувано на 12.06.25 в 10:25
Доц. Росен Калпачки

Рехабилитацията след инсулт – забравеният дълг на здравната система

В ефира на предаването Lege Artis  доц. Росен Калпачки – ръководител на най-големия център за лечение на инсулти в Университетската болница в София – постави акцент върху един често пренебрегван, но изключително важен аспект от лечението на мозъчните инсулти: рехабилитацията и продължителните грижи за пациентите. "Колкото и да се борим за добра..

обновено на 12.06.25 в 09:40
Мария Мира Христова и д-р Мона Каушик

Д-р Мона Каушик: Дадоха ми криле да летя и мъдрост да стъпвам по земята

Споменът за три изключителни личности от рода на д-р Мона Каушик застават в центъра на ефирната среща в "Семейно радио". Фолклорист, културолог, писател и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Мона се ражда в брахманско семейство в Индия, което свързва по съдбовен начин живота си с България. Баща ѝ проф. Рам Кришна Каушик остава завинаги..

публикувано на 11.06.25 в 14:35

Възрастните хора и достойната грижа за тях

Възрастните хора и достойната грижа за тях – от законодателните разпоредби и медицинския протокол до социалния ангажимент – темата коментира в Lege Artis д-р Мила Петрова , председател на УС на Българската асоциация по медицинска онкология. По думите на д-р Петрова по отношение на палеативните грижи за пациенти със солидни тумори страната ни..

публикувано на 11.06.25 в 13:56

Протестиращите млади медици не са съгласни с предложенията на управляващите

Младите медици, които организираха националните протести под надслов "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации.  Едно от предложенията, с които протестиращите са съгласни, е за допълнително заплащане на..

публикувано на 11.06.25 в 12:06