Книгите да достигнат до хората и хората – до книгите, това е мисията на всяко едно книжно изложение. Срещите между авторите и техните читатели обогатяват и осмислят работата на издателя. И макар балансът между средствата за издаването на една книга и икономическото състояние на читателите да е трудно постижим и най-често да е за сметка именно на издателите, те не се отказват от идеята да бъдат мост между думите и обличането им в книжно тяло.
В седмицата на "Алея на книгата" в София и в Нощта на литературата, в която България посрещна 11-ото издание на европейската инициатива с откъси от 21 европейски заглавия в рекорден брой населени места у нас, в ефира на програма "Христо Ботев" беше повдигнат въпросът за съдбата на пътуващите книжни изложения.
Какво се случва с тях и в тях? Пред какви възможности и препятствия са изправени издателите? Какво достига до читателите и какъв е пътят на книгата – от идеята, през печата и издаването ѝ, до ръцете на тези, които откриват посланието между страниците ѝ? Защо книгата отстъпва място в политическите приоритетите и какво е нужно, за да може тя да си проправи път обратно там? И защо трябва да се инвестира в грамотността сега, за да има възвращаемост във всеки един аспект за в бъдеще?
"Алеята на книгата", която стана повод за всички тези питания, е доказан начин за повишаване на нивата на четене. Сега тя се провежда в София и ще диша в столицата до 11 септември. Неин организатор е Асоциация "Българска книга". Асоциацията се бори ДДС-то върху книгите да бъде с намалена ставка и да няма данък върху грамотността и четенето, да има Закон за книгата, който да подпомага цялата книжна екосистема, като включва в себе си и книжарниците, и библиотеките, тъй като те са повече от значими за живота на книгите. Бори се и за създаването на стратегия, която да насърчава четенето, да развива литературата и да подкрепя издателската дейност.
Българската книга е един от най-добрите посланици на нашата култура по света. Затова и въпросът за съдбата на изложенията, чрез които тя достига до хората, е от особена важност.
Десислава Алексиева, председател на Асоциация "Българска книга", говори за това в звуковия файл. В него можете да чуете още Невена Дишлиева-Кръстева и Гергана Георгиева, които разказват за издателската си дейност. Както и да разберете как премина "Книжната Аполония", провела се в рамките на 38-ите Празници на изкуствата в Созопол.
На 5 февруари отбелязваме 105 години от рождението на една от най-обичаните български детски писателки – Леда Милева. Поетеса, преводач, общественик, тя остави дълбока следа в културната история на България със своите творби, изпълнени с топлина, мъдрост и обич към най-малките. В специалното издание на рубриката "Архивите са живи" звучи гласът..
Да мяташ фолк екзотиката между острите зъби на кръвожадните жанрове, за да чуеш (и видиш) кой от тях в чий хоризонт ще се удави, отдавна не е нещо ново и от експеримент залегна трайно в репертоара на редица групи от различни краища на света. Сред най-умелите майстори на тая весела и забавна бод-тропоска са швейцарските пионери "Елвейти"..
В моноспектакъла "Доброто тяло" актрисата Аделина Петрова и режисьорката Анастасия Събева изследват на какво е готова една актриса, за да спечели кастинга за мечтаната си роля, кастинга в любовта или просто в живота? Какви неща вълнуват актрисата зад кулисите, когато не я виждаме, и какви неща вълнуват обикновената жена, която всъщност..
Френският артист Стефан Патрик Моасе - Zaïzaï, журналист по професия, живее в България от години, женен е за Мария Касимова-Моасе, учи усилено български език и обича страната ни. Неговата първа изложба – експозиция от колажи, озаглавена "В главата ми" , бе открита на 9 януари и продължи до 25 януари в столичната галерия "Ракурси". Стефан..
Младата галерия "Риволи" на семейство д-р Николай Болтаджиев и Елена Болтаджиева, с фокус към международното модерно изкуство, откри четвъртата си подред изложба със съвременни португалски стрийтарт художници. Графити изкуството е символ на свободното изразяване, което творбите ясно показват. Шестнайсет са платната, с които творците..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
