"Причините за намаляването на четящите българи са много – казва Амелия Личева, професор по "Теория на литературата" в Софийския университет и литературен критик. Заедно с Мая Бобева, издател и заместник председател на Асоциация "Българска книга", тя коментира данните от Националното представително проучване на Алфа рисърч по темата за читателските нагласи у нас – цялата скорост на живота ни предполага други интереси и занимания. Живеем в едно общество, в което младите хора много обичат да се забавляват и като че ли четенето не носи това забавление. Но проблемът е по-сложен, не можем да кажем, че точно младите са тези, които не четат, защото и сред тях има много големи четящи групи. Има и писатели които направиха четенето модерно, Георги Господинов е един от тях, той със сигурност запали изключително много млади хора по четенето. Това, което е много важно, всички ние , които се занимаваме с литература да достигаме там, където са проблемите. Там, където изобщо не се чете, малцинствените групи, образованието, възрастните хора в малките населени места."
"Битката за свободното време в момента се печели от Интернет и от сериалите, да, забързани сме и имаме нужда да се отпуснем и да гледаме нещо леко, което не изисква усилие. – казва Мая Бобева – За да запазим четенето като такова, ще са нужни много повече усилия. Най-вероятно ще се променя и формата на книгата."
Според проф. Амелия Личева трябва да се опитваме да култивираме добър масов вкус, да се популяризират добрите автори. „Рекламата на книги се разви много, но идеята, че една хубава книга, ще се продаде сама, просто не работи“ – твърди и Мая Бобева.
Чуйте дискусията и коментара на данните от социологическото проучване в "Какво се случва".
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
