Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив.
Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със своята впечатляваща фасада в едно от най-живописните кътчета в старинната част на града – източната порта "Хисар капия". Тя е построена през далечната 1847 година от майстор Хаджи Георги Станчовски, родом от родопското село Косово, и е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща.
Собственик на внушителната четириетажна сграда – с дърворезбовани тавани, множество прозорци и уникална трикобилична форма – е Аргир Куюмджиоглу, богат пловдивски търговец. През годините къщата е била много и различни неща – девически пансион в края на ХIX век, по-късно шапкарска фабрика, след това и оцетна фабрика, а накрая и склад за брашно. През 1930 година е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Осем години по-късно, по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков, тя става Общинска къща - музей, отворен от 1943-та за посещения.
Домът на Етнографския музей днес е национален паметник на културата. До 31 октомври сградата-експонат ще представи историята на своя приемник.
Изложбата "Къща Куюмджиоглу – 175 години история" показва началото на Куюмджиевия род, началото на който поставя майсторът златар Константин, дошъл в Пловдив заедно със синовете си от Кърк клисе (Лозенград). Показва и родословното дърво на неговите наследници, но най-вече разказва пътя на уникалната къща – от построяването ѝ, през перипетиите и стихиите, на които е устояла, до зараждането и реализирането на идеята именно в нея да бъде поместен етнографски музей в Пловдив.
Повече за изложбата и за 175-годишната история на Куюмджиевата къща директорът на пловдивския Регионален етнографски музей доц. Ангел Янков разказва в звуковия файл.
Тази вечер в Пловдив, в клуб "Петното на Роршах", ще бъде представена стихосбирката на Владислав Христов – "Пойни птици". Авторът е от Шумен, но живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е носител на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратка проза. Три поредни години е включен в класацията на 100-те..
Оригинално оръжие от Руско-турската война, опълченски униформи, частица от Самарското знаме и копие на знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. – първообраз на българския трибагреник. Това ще бъде показано на изложбата "Боевете край Стара Загора през лятото на 1877 г." Експозицията ще бъде открита днес, 25 февруари, от 15:00 ч . в град..
Тази вечер в Ловеч предстои музикален дуел между тенори и сопрани в спектакъла "Марс и Венера". Ловчанското читалище "Наука 1870" ще се превърне в арена на тази музикална битка. От 18 ч. сцената ще се изпълни с драматично напрежение, страст и виртуозност, защото Държавна опера – Русе представя галаконцерта-спектакъл " Марс и Венера: Тенори срещу..
Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в университетите в Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация. Автор е на книгите:..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Кои са митовете за страшния интернет? Каква е представата на родителя за неговото дете в социалните мрежи? Къде е то – в страшната гора, в която са..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg