Не зная дали е за гордост или за съжаление, но универсалната формула, с която от край време описваме българското чудо, се състои от една дума: "въпреки". Живеем въпреки невъзможните условия за живот, пазаруваме въпреки мизерните си доходи, караме си колите, въпреки че горивата са безбожно скъпи и пътищата са разбити, пишем книги, въпреки че никой не чете и т.н. Етимологически и логически погледнато, това не би трябвало да е възможно, защото старобългарското прилагателно "пряк", сиреч "противен, напречен, пряк", което е в основата на нашето "въпреки", а между другото и на "преча", "пречка", "пречкам се", говори за несъвместимост на двата факта. Но нали говорим за чудо.
Има обаче една думичка, която, мисля си, без да е толкова категорична, също би могла да опише чудото на българското житие-битие, като към твърдоглавието добави и нотка на извисеност. Извисеност ли казах, ето че се доближаваме до търсеното слово и то е "независимо", "независимо от…".
Нека да проверим. Независимо от невъзможните условия на живот ние продължаваме да живеем, независимо от мизерните си доходи продължаваме да пазаруваме – по-изискано е някак си, а дали е подходящо за универсална формула за живота ни проверяваме с един наш слушател, който влиза в ролята на събеседник – Димитър Тренчев, доктор на историческите науки, общественик, събирач, изследовател и пазител на народното творчество и мъдростта на българите, ревностен родолюбец от с. Коларово, Петричко, част от многострадалното Беласишко Подгорие.
От друга страна, сериозно вярвам, че с този разговор се доближаваме до същината на скъпоценното достояние, наречено "независимост", за да знаем какво точно празнуваме на 22 септември.
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg