Червен килим, отбрана селекция от 14 пълнометражни и 5 късометражни филма, желание за споделеност, приобщаване към една общност, влюбена в българското кино, и очакване за много и различни емоции, предадени през езика на седмото изкуство – това обещава юбилейното 40-о издание на "Златна роза". Фестивалът на българския игрален филм започна и ще продължи до 29 септември.
Той беше открит с копродукция с българско участие – "Как се научих да летя" на сръбския режисьор Радивое Андрич, която разсмя през сълзи публиката и я върна в детството по красив, вълнуващ начин. Продължи с доза късометражни филми, детско кино, което не е за подценяване, още една копродукция, под която България се разписва – сръбското предложение за чуждоезичен "Оскар": филмът на режисьора Душан Милич "Мрак“, който не просто не остави равнодушни зрителите в залата, а буквално им взе дъх и им донесе сълзи в очите. След което ги довърши с първото предложение за същия този "Оскар" от българска страна – филмът "Майка" на Зорница София, който разказва какво означава не да станеш, а да бъде майка, при това на много деца, и показва как изкуството създава чудеса, особено с най-малките.
"Златна роза" 2022 тепърва има какво още да предложи на своята публика – дискусии, представяния на "Открити хоризонти", среща с кинаджии, изложба с лика на онези, които винаги ще помним. Фестивалът стана повод и в часа на "Кино с думи" да се заговори за развитието на българското кино и всичко, което то носи със себе си.
Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров, кинокритикът и изследовател на българското кино Александър Донев, който е председател на журито за пълнометражно кино в конкурсната програма на фестивала, и Николай Стоичков, основател на стрийминг платформата gledam.bg, която за първи път излъчва онлайн част от програмата на "Златна роза", коментираха тазгодишното издание.
Филмите в програмата са създадени в години на пандемия, но не носят усещане за тревожност. И все пак говорят за съвремието. От друга страна, липсват адаптации на съвременна литература. Екранизациите са често срещани в световното кино, а дори и в родния ни театър. Според Александър Донев това до известна степен показва и "някаква диагноза за състоянието на днешното българско кино". Неслучайно НФЦ има идеята и желанието да осъществи връзка между автори и филмови продуценти – срещи, на които да бъдат представяни български книги, с потенциал да се превърнат в сценарии, а оттам и в бъдещи филми. Идея, която е имала замисъла да се осъществи в рамките на това издание на фестивала, но най-вероятно ще бъде реализира догодина.
За сметка на това "Златна роза" 2022 представя немалко дебюти, като само в пълнометражното кино са налице четири. Това пък от своя страна подчертава наличието на обновление в българското кино.
Създава ли обаче родното ни седмо изкуство въздействащи похвати, които могат да влязат в употреба, а и биха имали способността да оставят следа в киноезика и изразните средства на съвременната ни кинематография? Или всъщност киното е достигнало една зрялост, в която това трудно би могло да се случи и новаторството по-скоро се крие в това как могат да бъдат използвани по актуален, а защо не и по атрактивен начин вече наличните течения в киното?
Петър Тодоров, Александър Донев и Николай Стоичков се обединяват около мнението, че и двата подхода са възможни днес и те са в ръцете най-вече на младите. Именно върху тях поставя акцента си 40-ото издание на фестивала на българския игрален филм. "Златна роза" има и младежко жури тази година, което също ще връчи награда.
Тримата се обединяват и по отношение на икономическата цензура в киното, която с днешна дата измества политическата такава.
Но можем ли все още да говорим за влияние на политиката върху облика на киното ни, в частност и на филмите в програмата на фестивала? И защо ролята на киноразпространителите е пренебрегвана, а в същото време е повече от ключова?
Директорът на ИА НФЦ Петър Тодоров, председателят на пълнометражното жури Александър Донев и Николай Стоичков от gledam.bg отговарят на тези и други въпроси в звуковия файл. В него ще чуете и как "Златна роза" се завръща към своята основна цел – да бъде истински празник на българското кино.
От пролетта Драматично-кукленият театър "Иван Радоев" в Плевен ще има главен режисьор. Юрий Бутусов е едно от големите имена на европейския театър. Той е емблематичен режисьор с много награди. Напуснал е Русия преди няколко години, сега живее във Франция и поставя пиеси в цяла Европа. Тази година той е бил в Плевен на пилотното издание на..
В епизод 570 "Трамвай по желание" среща своята публика с ректора на НАТФИЗ Мирослав Дачев. Мирослав Дачев е професор по семиотика на изкуството в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Възпитаник е на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор на филологическите науки от 1997 г. с тезата "Семиотика на цвета". Доцент от 1999 г. и професор по..
Алтернативното пространство ReBonkers във Варна е разположено на 200 кв. м, по-голямата част от което е под земята. Залата представлява тунел – истински ъндърграунд. Сцената за независимо изкуство спечели финансиране по програма "Посланическият фонд за културна презервация" на посолството на САЩ в България, което ще помогне за осъвременяване ѝ...
С впечатляваща изложба музеят "Дом на хумора и сатирата" в Габрово отбелязва 120-годишнината от рождението на художника Стоян Венев – един от класиците на българското изобразително изкуство. Експозицията включва над 200 живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели, както и прожекция на четири документални филма за личността..
"Цяло лято чаках участието си на Solar Summer. Това бяха най-добрите 6 часа в моя живот. Сега мога да умра като щастлив човек" , така сподели с хилядите си фенове в "Туитър" големият Фед ле Гранд своята изява в афиша на фестивала Solar Summer през 2013 година. Нидерландската мегазвезда показа, че няма предел на настроението, което не може да..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg