Българското кардиологично дружество е домакин на XVII Национален конгрес по Кардиология, който ще проведе от 29 септември до 2 октомври 2022 г. в к.к. "Албена". Това е едно от най-големите научни събития в България, не само в областта на медицината. В рамките на официалното откриване на конгреса ще се предава на живо светлинният път на сърцето, тръгващ от София, преминаващ през Пловдив и достигащ до брега на Черно море. Той ще прекоси България, за да напомни на всички хора в България да "Използват сърцето си“ и ще достигне до плажа на Албена, където студентите по медицина ще се присъединят към призива с визуализация на "Живото сърце“, образувано от хора.
"Напредъкът на медицинската наука е много голям и в частност кардиологията е на ръба на революция в областта на дигиталните технологии, в образната диагностика, изкуствения интелект. Имаме нужда да сверим нашия часовник, да обменим мнения. Задачата на Българското кардиологично дружество е да създаде една екосистема, в която да има точно такъв дух на новаторство и размяна на мнения. Всичко това е насочено за по-добра грижа за нашите пациенти", посочва проф. д-р Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество.
Един от акцентите в конгресната програма ще бъде отражението на Covid-19 пандемията върху кардиологичната практика и кардиологичното здраве, както и предизвикателствата, пред които бе изправена кардиологичната общност. Ще бъдат представени и новите препоръки за превенция на важни социално значими заболявания в кардиологията. "Образната диагностика прави невероятен скок, навлизането на компютърната томография, магнитния резонанс в диагностиката на кардиологичните заболявания ще променят много нашата практика", твърди професорът.
Между медицинската наука и медицинската практика в цял свят има едно разминаване – колкото по-малко е това разминаване, толкова по-добри са резултатите.
Според него здравната реформа в България продължава да е неслучваща се, несбъдната и неясна. Проблемът е, че липсва подкрепата на институциите.
Един от големите проблеми в България е преждевременната смъртност от сърдечни-съдови заболявания, особено тази преди 65-годишна възраст. Губят се хора в работоспособно възраст. Сърдечните заболявания водят често и до инвалидизация, която пряко оказва влияние на пазара на труда.
"Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Статистиката сочи, че 8 от 10 инфаркта и 9 от 10 инсулта, могат да бъдат предотвратени“, допълва кардиологът.
Един от уроците, които научихме от пандемията, е че недоверието на българското общество към ваксинацията, въобще към официалната медицина доведе до много нисък процент на ваксинирани. "Ползите от една ваксинация против Covid-19 са много повече от колкото евентуалните рискове. Особено за пациентите, прекарали инфаркт, със сърдечна недостатъчност или генетична анамнеза за тези заболявания една инфекция, може да причини много тежко страдание с фатален изход“, коментира проф. Гудев.
Едно от големите поражения и изпитания, които нанесе Covid-19, беше синдромът на Бърнаут, припомня проф. Гудев. Това е един вид деперсонализация особено при лекарите, защото те не могат да работят с колегите си и да общуват добре с пациентите. Усещат липсата на лични постижения, имат ниско самочувствие, не вярват в себе си, не са удовлетворени от работата си.
Цялото интервю с проф. д-р Асен Гудев можете да чуете в звуковия файл.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Отбелязваме 60-годишнината от рождението на този голям български музикант и поет, белязал с творчеството си времето на прехода. Защо неговите послания..
На 21 май в Художествената галерия Колекция "Дарение Светлин Русев" в Плевен ще се състои камерен концерт на трио в състав: Татяна Майони (пиано), Евгени..
Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
